Решение № 16409 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2019 г.

Решение № 16409 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еуроленд" ЕООД, представено от адв. Балева, срещу решение № 4183/19.06.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1059/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22222518000704-091-001/27.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в оспорената част. Касаторът обосновава противоречие с материалния закон на решението. Настоява в обхвата на корекцията на декларираните от него счетоводни финансови резултати да се включат не само данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО, но и декларираните свързани с тях приходи от продажби. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на оспорената част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен РА в частта относно установените в тежест на "Еуроленд" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2016 г. и за лихви за забава. Спорна е била само частта от задълженията, резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ СФР с данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО в размер 700 222 лева. Позицията на администрацията е, че не са документално обосновани разходите, отчетени по общо 23 броя фактури, издадени от "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД за доставка на стоки, тъй като доставките не са осъществени. С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу РА. По констатациите на съда доставките на стоки от "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД не са осъществени. Това е възприел като причина жалбоподателят сам да поправи ефекта от ползвания данъчен кредит за тези доставки в данъчен период м. 07. 2018 г., поради което с РА в частта по ЗДДС не са определяне задължения за данъка, а само за лихва. Като правилен е определил подходът на органите по приходите за увеличаване на ФР за 2016 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО при отсъствие на достатъчно доказателства за извършени услуги. Отрекъл е значението за решаването на спора на заключението на ССЕ за счетоводно отразяване на доставени стоки по конкретните доставки. Оспореното решение е правилно. Упреците на касатора към познавателната дейност на съда в процеса на доказването е само за преценката на заключението на ССЕ. Според него въпреки извършената самоволна "корекция" на ползвания данъчен кредит по доставките от "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД фактът на осъществяването им е останал спорен и се установява с източника на специални знания. Предлага логическа конструкция, основана на абсурда да се реализира приход от продажбата на процесните стоки, ако те не са закупени, което предполага корекция не само на разходната, а и на приходната част на счетоводния финансов резултат. Сам касационният жалбоподател не сочи преките първични доказателствени средства за установяване на доставките, които, като стопански операции, са отразени в обосноваващите счетоводни разходи фактури на "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД. Доколкото с арг. от чл. 10, ал. 1 ЗКПО верността на отразяването на стопанската операция в първичния счетоводен документ е условие за признаване на счетоводния разход, а записите в счетоводството на РЛ се основават на същия първичен счетоводен документ, то с преките производни доказателствени средства на счетоводните записвания не се установява убедително осъществяването на стопанската операция, тъй като те по хипотеза следва да отразяват фактите от преките доказателствени средства – данъчният документ за доставката. Администрацията е оспорила покупката на стоките от конкретните доставчици, а не и последващата им реализация. В случая от доказателствено релевантния факт на разпореждане от РЛ със стоки от вида на тези по спорните доставки не следва несъмненият извод за придобиването на стоките от издателите на фактурите. Обратно, още в извънсъдебната фаза на производството е разколебано доказването на доставките. Правилно съдът е ценил като индиция за отсъствие на доставки "данъчният алтруизъм" на жалбоподателя за възстановяване в бюджета на сумата на ползвания данъчен кредит за същите доставки. Без да е установено осъществяването на доставките от "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД, разходите по издадените от тях фактури не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Пропускът на ДЗЛ да преобразува СФР по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с данъчната постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО е изправен със средствата на данъчния контрол – чл. 81 във вр. с чл. 79 ЗКПО. След новелата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО от ДВ бр. 95/2009 г. /в сила от 01.01.2010 г./ приходите, възникнали по повод непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 2 ЗКПО, не са непризнати за данъчни цели. Различни данъчноправни последици за облагането с корпоративен данък не следват от сочения от касатора счетоводен принцип за съпоставимост на приходите и разходите – т. 5. 1, б. "г" от СС № 18 "Приходи". По този принцип се определя данъчният период, в чийто финансов резултат се отразяват приходите и разходите. Проявление на този принцип е отразяването на приходите за периода, в които са отчетени разходите за тяхното получаване. Няма спор за периода на отчитане на разходите. На отразяването на приходите не влияе дисквалифицирането на разходите за данъчни цели. Не съществува пречката по т. 5. 2 от СС № 18 за признаване на прихода, когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. Разходите по фактурите на "Ава плюс" ЕООД, "Елдо груп" ЕООД, "Топтрейдинг" ЕООД и "Витахолд" ЕООД са изчислени надеждно, но те не се признават за данъчни цели на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Затова и не се коригира СФР с изключването на тези разходи, а в съответствие с чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с тях се увеличава СФР. В позитивното право, след цитираното изменение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО от ДВ бр. 95/2009 г. /в сила от 01.01.2010 г./, не съществува правно основание за преобразуване на СФР с приходите, възникнали по повод на непризнатите за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иначе казано – срещу приходите от продажби на стоки стоят надеждно измерените разходи по фактурите на визираните доставчици, но тези разходи не са признати за данъчни цели с определения от органите по приходите резултат върху ДФР и задълженията за корпоративен данък и лихви. Литерална инерция са съжденията на съда за преобразуване на СФР с разходите за възнаграждения или обезщетения за услуги, които не са реално осъществени и позоваването на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 2 630 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение