Решение № 9936 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2019 г.

ВАСIV отделение27.06.2019 г.докладчик т Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7518 от 12.12.2018 г., постановено от Административен съд София-град, 24 състав по адм. д. № 9126/2018 г. ОСЪЖДА Детска градина № 171 "Свобода" да заплати на Сдружение "Детско-юношески Футболен Клуб "Атлетико Артен" разноски по делото в размер на 600 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9936 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Детска градина № 171 "Свобода" срещу решение № 7518 от 12.12.2018 г., постановено от Административен съд София-град, 24 състав по адм. д. № 9126/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът Сдружение "Детско-юношески Футболен Клуб "Атлетико Артен", с представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 281 от 9.08.2018 г. на директора на Детска градина № 171 "Свобода", с която на основание чл. 258, ал. 1 и чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12/1.09.2016 г. във връзка с чл. 19 от Наредба № 5/3.06.2012 г. чл. 18, ал. 1 от Правилата за осъществяване на допълнителни образователни дейности в общински детски градини на територията на Столична община /Правилата/ и протокол № 1 от 7.08.2018 г. на конкурсната комисия, е обявено класирането на участниците в конкурса по документи за избор на изпълнител за осъществяване на допълнителна образователна дейност "Футбол" в Детска градина № 171 "Свобода", като е обявен кандидат, класиран на първо място и определен за изпълнител ДЮФК "Национал". Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на основните принципи в административния процес, установени в чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК – принципите на равенство, на достъпност, публичност и прозрачност и на последователност и предвидимост, което в крайна сметка е довело до постановяване на един незаконосъобразен по съдържание акт. Редът и условията за провеждане на конкурс за избор на изпълнител за осъществяване на допълнителни образователни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община са уредени в Раздел ІІ от Правилата. Според съдебния състав оценяването, обективирано в протокол вх. № 377/07.08.2018 г., на кандидати за допълнителна образователна дейност "Футбол", е напълно немотивирано. Протоколът съдържа единствено бланкетно изявление на Комисията изразено чрез поставяне на точки по отделните критерии, заложени в конкурсната документация. В протокола отсъстват данни за начина, по който е гласувал всеки от членовете на комисията – в табличен вид е даден само общият брой точки за съответния кандидат по всеки един критерий, както и като сума от поставените оценки по отделните критерии. Според решаващия съд по същество протоколът представя крайния резултат от оценяването на участниците, не и процеса на достигането му. Чрез този подход изначално е изключена възможността да се осъществи контрол върху протичането му, а извеждането от съда на предполагаемата воля на членовете на комисията, респ. извършването на собствена преценка за дължимия конкурсен резултат, е недопустимо. Според решаващия съд липсата на съждения относно механизма за формиране на оценката за всеки кандидат опорочава конкурсната процедура, нарушавайки принципите на истинност, равенство, достъпност, публичност, прозрачност и предвидимост в административния процес /чл. 7, 8, 12 и 13 от АПК/. В процесния случай не става ясно как комисията е определила точките, които следва да се присъдят на участниците в конкурса при оценяване на някои от критерии и съответните показатели към тях, като видно и от протокола, от сравнителната таблица в него, а така също и от работна карта 2, на която изрично ответникът не се е позовал при издаване на процесната заповед, са посочени само брой точки по отделните критерии и показатели, които Комисията е дала на всеки един от кандидатите. След като от протокол вх. № 377/7.08.2018 г. не стана ясно по какъв начин и защо Комисията е достигнала до конкретния /съобразно обявените критерии и показатели/ и общия брой точки, получени от кандидатите, на още по-малко основание съдът, а и самите оспорващи, като страна в производството, биха могли обективно да изградят убеждение относно законосъобразното оценяване по отношение на всеки един кандидат. Това обстоятелство от своя страна е засегнало производството по провеждане на конкурса съществено, тъй като е довело до невъзможност за проверка на начина, по който са оценени офертите и е определен крайния конкурсен резултат. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. На първо място следва да се отбележи, че наведените с касационната жалба доводи относно законосъобразното оценяване на подадените оферти по предвидените от възложителя критерии не следва да се разглеждат. По тези доводи касационния жалбоподател, който е възложител по проведената конкурсна процедура, замества аналитичната дейност, която е следвало да извърши назначената комисия. Анализът, който е направен с касационната жалба е следвало да бъде извършен и обективиран в протокол на конкурсната комисия преди издаване на оспорената заповед и по този начин да бъде мотивирано обявеното класиране и определяне на изпълнител на допълнителната образователна дейност. Излагането на относими мотиви от издателя на оспорения акт, и то в касационното производство е ирелевантно за преценка относно законосъобразността на оспорения акт, респ. към мотивите на решаващия съд за отмяна на заповедта. Настоящият състав прецени като законосъобразни и обосновани правните изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, , поради неизлагане на мотиви. При липсата на фактически основания, изложени в акта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е върху административният орган, който трябва при пълно и главно доказване да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неизпълнението на задълженията по чл. 170, ал. 1 от АПК от страна на административния орган води до извода, че процесната заповед е издадена без да са посочени конкретни фактически основания, което следва да бъде разгледано като липса на мотиви при постановяване на акта. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на ефективен правораздавателен контрол за законосъобразност от съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие при издаване на акта, с който е определено класирането на участниците в проведената конкурсна процедура. Посочването от конкурсната комисия единствено на крайния резултат от оценка на подадените оферти не изпълнява вмененото задължение за извършване на аналитична дейност при оценяването, съобразно предвидените в обявата за провеждане на конкурса квалификационни критерии. По отношение на предвидените критерии следва да се отбележи, че за част от тях предвидените точки се присъждат при съобразяване на точно определени числови данни, но за част от критериите, предвидени в програмата за обучение на децата, степените на оценяване изискват извършване субективна преценка от членовете на конкурсната комисия, поради което определения брой точки следва да е мотивиран с точно посочване на аналитичната дейност на комисията при определяне на броя точки по скалата пълно съответствие, непълно съответствие и несъответствие. Не посочването на фактическите основания дали основание за издаване на оспорената заповед съставлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, предвидено с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че липсата на мотиви в протокола на конкурсната комисия относно това кои конкретни изисквания, предвидени с разпоредбата на чл. 11 от Правилата не отговарят или отговарят на представените от отделните участници програми, нарушава принципите на равенство, достъпност, публичност и прозрачност, предвидени с разпоредбите на чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Спазването на принципите е задължение на административния орган при осъществяване на вменените му правомощия, поради което нарушаването им при осъществяване на административната дейност съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските направени за тази инстанция. Съгласно представените доказателства и списък на разноските за касационното производство ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 600 лв и в този доказан размер следва да бъдат присъдени поисканите разноски. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1