Решение № 9755 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Спектър Дентал ООД, представлявано от П. Курдов, против Решение 148/22.01.2021 г., постановено по административно дело 1160/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед 312/22.05.2018 г. на Кмета на Община Куклен. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяна на решението и и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна А.Лапкова чрез адвокат Ангелов оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Другият ответник Кмет на Община Куклен, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената заповед е учредено в полза на П. Курдов право на прокарване на уличен водопровод от съществуващ водопровод, за нуждите на имот 014135, собственост на П. Курдов, като правото преминава през имот 014141, находящ се в землището на с. Руен, община Куклен частна общинска собственост. Като правно основание в заповедта е посочена нормата на чл. 193, ал. 4 ЗУТ, съгласно която правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. Основните доводи, мотивирали съдът да отмени оспорената пред него заповед, са споделяеми от настоящия състав. От събраните по делото доказателства е установено, че към датата на издаване на процесната заповед, засегнатите от трасето на водопровода са части от несъществуващ поземлен имот 014141, тъй като от площта му са обособени имот 014194 и имот 014195, които са били придобити от А.Лапкова, тоест не са частна общинска собственост. Същата не е участвала в административното производство и спрямо нея не е определено и заплатено обезщетение за правото на преминаване по реда на чл. 210 ЗУТ, което задължително следва да предхожда издаването на заповед по чл. 193, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. При тези установявания, правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като отразените от органа факти не съответстват на обективната действителност. Допуснато е и съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 35 АПК, доколкото спрямо засегнатото от заповедта лице не е било проведено предварително производство по чл. 210 ЗУТ и заплащане на съответното обезщетение, което е в нарушение на чл. 193, ал. 8 ЗУТ. Наличието на декларация за съгласие от това лице, не може да преодолее констатираните съществени пороци, тъй като не е спазено формалното изискване на чл. 193, ал. 1 ЗУТ. Освен това е установена неточност и относно лицето, посочено като титуляр на учреденото право на преминаване, тъй като собственик на ползващия имот е Спектър Дентал ООД, а не П. Курдов. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, в полза на ответната страна А.Лапкова не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършване на такива. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение