Решение № 16522 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2011 г.

Решение № 16522 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 3860 от 04.08.2011 г. по адм. дело № 4969/2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменено по жалба на Фатима Халаф Афрауи - гражданка на Ирак, административно решение № 213/11.05.2011 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на жалбоподателката се отказва предоставяне хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в обжалваната му част е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, представляващо съществено процесуално нарушение, обусловило и неправилното приложение на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационната жалба е основателна. С решението в обжалвана му част, съдът е отменил отказа на председателя на ДАБ да предостави на жалбоподателката Фатима Халаф, гражданка на Ирак, хуманитарен статут по изложените съображения, че същият не е съобразен с обстоятелството, че на територията на южен Ирак, където тя е живяла, ситуацията е все още нестабилна, и че там всеки жител можел "основателно и ежедневно да се страхува за живота си", както и че не били обсъдени данните от бежанската история на чужденката с оглед основанието по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Решението в тази му част е неправилно, като съдът незаконосъобразно е приложил ТР от 17.02.2009 г. на съда в Люксембург по дело № С-465/2007 г. Съгласно това решение да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Въпреки че в решението си АССГ е посочил, че според общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН, преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да е съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила, и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той, съдът неправилно и без да обсъди конкретна информация по отношение на обстановката в тази страна, е приел, че в южен Ирак ситуацията била нестабилна и държавата не е в състояние да предостави достатъчна закрила на гражданите си. Съдът изцяло е игнорирал насоките на ВКБООН, според които молбите, подадени от търсещите убежище лица от южните провинции на Ирак, трябва да се разглеждат на индивидуален принцип. Съдът първо е приел, че административният орган е изложил мотиви във връзка със стабилизиране на общата обстановка в Ирак, след което противно на това и пренебрегвайки цялата налична информация относно ситуацията там, е направил извод, че всеки жител на южните провинции можел основателно да се страхува ежедневно за живота си. АССГ не е изследвал има ли в Ирак въоръжен конфликт или не, нито ако е налице такъв там, дали насилието, което го съпровожда, е безогледно. Решението на съда не е мотивирано в частта, в която е отменено решението на председателя на ДАБ, и че ако съдът беше обсъдил приложените по делото доказателства, би стигнал до различни правни изводи относно законността на административния акт. Следва да се отбележи, че информацията за терористични актове, извършвани на територията на Ирак, не представляват вътрешен въоръжен конфликт. Освен това не трябва де се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в страната. Ако всичко това бе обсъдено именно по този посочен в решението на СЕО начин, съдът би стигнал до противоположен на изложения в съдебното му решение извод. Налице е несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. В конкретния случай направените твърдения за отправени заплахи са оценени като криминални или като такива, които нямат пряко отношение към личността на чужденката. Предвид установяването, че в представената бежанска история няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Ирак следва да е изключително, каквото, видно от цитираната в административния акт информация за обстановката в Южен Ирак, то не е. Направената преценка е според актуалната информация за обстановката в Ирак, като е изследвано дали цялостната оценка на ситуацията там, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Неправилен е изводът на съда, че в административния акт следвало да се обсъдят възможностите за вътрешно разселване. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Преценката се прави в условията на оперативна самостоятелност на административния орган, тъй като изрично в цитираната разпоредба е посочено, че той може да не предостави. Освен това вътрешно се разселва лице, за което са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, а в конкретния случай това не е така, тъй като председателят на ДАБ е установил, че иракската гражданка не е изложена на реална опасност от тежки посегателства. Не е необходимо да се разселва лице, което не е заплашено от тежки посегателства по смисъла на закона. Неправилни са изводите в съдебното решение и относно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Произнасянето от административния орган по тази законова разпоредба също се прави в условията на оперативна самостоятелност. Председателят на ДАБ се е произнесъл относно възможността за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини и изрично е посочил, че заявените лични мотиви за исканата закрила не могат да се оценят като хуманитарни. Спрямо иракската гражданка не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че тя е била принудена да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне или наказание. Въпреки заявленията на чужденката относно междуплеменната вражда с Хафаджи и отвличането на брат й Халед, тя персонално не е имала никакви проблеми. Освен това е установено, че посочените посегателства или са били по криминални причини, или нямат пряко отношение към личността й. Приема се, че спрямо нея не са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й, от официалните иракски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От установеното следва изводът, че чужденката не е била изложена и срещу нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спрямо Фатима Халаф Афрауи не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Според тълкуването в решението от 17 февруари 2009 г. на съда в Люксембург по дело № С-465/07 на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата, или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. От информацията в справка с вх. № 448/27.01.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, става ясно, че в доклад на Конгреса на САЩ от м. декември 2009 г., Министерството на отбраната на САЩ оценява положението в южните провинции като продължително стабилно, като отбелязва, че населението подкрепя инициативите на иракското правителство за поддържането на сигурността и ограничаването на беззаконията и насилието. Иракските сили за сигурност контролират шиитския юг, осигурявайки контрол над насилието. В резултат на военната офанзива и масираното присъствие на иракската армия от 2007 г. до сега, ситуацията е значително стабилизирана. Съживяването на икономиката и намаляването на високата безработица също са ключови фактори за постигане на дълготрайна сигурност. При оценка на нуждата от международна закрила, европейските страни подхождат индивидуално към разглеждането на всяка молба, като се взема предвид дали кандидата принадлежи към рискова група. От цитираната информация относно южен Ирак, където чуждата гражданка е родена и живяла, се установява, че не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, молителката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед неустановяването на въоръжен конфликт в Ирак, не следва и да се прилага тълкуването на решението на съда в Люксембург при решаването на настоящия казус. Не се приема, че кандидатката е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в Ирак не достига границите на въоръжен конфликт и поради липсата на тежки и лични заплахи във връзка с такъв, не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи изводът, че за Фатима Халаф Афрауи не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Въпреки твърденията й, че в Норвегия е предоставен статут на бежанец на роднините й, предвид това, че молителката е пълнолетна и неомъжена, за нея липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. На изпратеното запитване от Република България за събиране на семейство по хуманитарни подбуди, Норвегия е дала отрицателен отговор. Посочените от нея лични мотиви за желанието й да живее тук, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По изложените съображения решението в обжалваната му част е постановено при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, обуславящи отмяната му. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и по изложените от настоящата инстанция съображения, следва да се постанови друго, като се отхвърли жалбата срещу административното решение на председателя на ДАБ и в частта му относно отказа му за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,