Решение № 252 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5213/2007 г.

Решение № 252 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5213/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* от 4.07.2007 г. по в. гр. дело № 127/2007 г., с което е оставено в сила решението по гр. дело № 228/2004 г. на К. районен съд № 120 от 22.11.2006 г. за отхвърляне претенцията по чл. 288 ГПК на М. Д. П.; по чл. 30, ал. 3 ЗС за 1/2 от стойността на направени подобрения през периода 1990 - 1995 г. в делбения имот и заплащане данъци за времето от 1996 - 2006 г. Недоволна от решението е касаторът М. Д. П. от гр. К., представлявана от адвокат Н от АК - П., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, като счита, че е неправилно е необосновано тъй като е пребивавала повече от 60 години в имота с цел из ползването му по предназначение, при което не е съобразено, че ответникът не е сънаследник и че делбения имот е паметник на културата. Ответниците по касация С. И. С. и М. Х. С., двамата от гр. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата при откриване на наследството не е живяла в старата жилищна сграда, поради което искането за възлагане е неоснователно. Относно претенцията по сметки е прието, че са погасени по давност - с изтичане на 5-годишния срок по чл. 110 ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.)и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Със ЗИД ГПК /ДВ брой 124/1997 г. и брой 64/1999 г./ приложното поле на възлагането по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба се ограничи значително. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите съобразно чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, имотът да е неподеляем жилищен, а от друга - с изискванията, на които трябва да отговаря самият съделител, за когото поставя отрицателно условие той да не притежава друг жилищен имот и второ условие - при откриване на наследството сънаследникът да е живял в имота, които условия са предвидени кумулативно. Имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от закона способи, но извън наследственото правоприемство, не могат да бъдат предмет на възлагателна претенция по този ред. Трайна е съдебната практика, че живеенето в неподеляемото жилище предполага трайно фактическо състояние - продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения имот с цел използуването му по предназначение. Взето е предвид от решаващия съд и обстоятелството, че не винаги постоянният адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 27 от Закона за българските документи за самоличност /"ДВ", брой 93/1998 г./ и чл. 93 ЗГР съвпада с адреса по местоживеене. Хипотезата на комбинирана /смесена/ съсобственост както е в случая - сделка за 1/2 идеална част от имота и наследяване изключва възможността съдът да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). С оглед времето и периода на претендираните подобрения правилно е прието, че претенциите по чл. 286 ГПК (отм.) са погасени по давност. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение