Решение № 6915 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2012 г.

Решение № 6915 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Стоян Петров Аскерлаков, действащ като ЕТ "Стоян Аскерлаков-2000", със седалище и адрес на управление с. Радиново, област Пловдив, ул. "Първа" № 3, против решение № 665/19.03.12 г. по адм. дело № 2072/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 161004672 от 21.03.2011 г. в частта му относно установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 813.10 лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 4024.71 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. -1109.90 лв. и лихви общо в размер на 2 935.41 лв., издаден от орган по приходите към ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 590/30.06.2011 г. на заместник директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска то да бъде отменено, както и обжалваният РА в посочената част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирал писмено становище, в което оспорва касационната жалба и изразява становище по представените с нея писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 665/19.03.12 г. по адм. дело № 2072/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство срещу РА № 161004672/21.03.2011г на ТД на НАП - Пловдив,. в частта му относно установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 813.10 лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 4024.71 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. -1109.90 лв. и лихви общо в размер на 2 935.41 лв., издаден от орган по приходите към ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 590/30.06.2011 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на Стоян Петров Аскерлаков с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, а именно - налице са данни за укрити приходи, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и декларираните приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за съответния период. Ревизиращите органи са стигнали до този извод, след като са установили, че са налице фактури, които не са отразени в счетоводните регистри и дневниците му за покупки, както и не е отчетена от ЕТ и последващата продажба на стоките по тези фактури. Поради това ревизиращите са определили основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в резултат на което на Стоян Петров Аскерлаков е определен допълнително пряк данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лице (ЗОДФЛ) (отм.) за 2005 г. в размер на 813.10 лв.; по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 4025.71 лв. и по закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 г. в размер на 1109.90 лв., както и лихви в размер на 2935.41 лв. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел заключението на органа по приходите, че са налице данни за укрити приходи, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето и органът по приходите правилно е приложил установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК основа. От фактическа страна е установено следното: През ревизираните периоди жалбоподателят е извършвал разходи за закупуване на недвижими имоти, внасял е значителни суми в касата на ЕТ, както и в банковите сметки на семейството. Според органите по приходите и административният съд жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи, както и сделки с движимо и недвижимо имущество и предоставяне на суми на ЕТ, съответно в размер на: през 2006 г. -25 307,16 лв.; през 2008 г. - 20 000,00 лв.; през 2009 г. - 26 000,00 лв. Като други източници на приходи и налични парични средства към 01.01.2005 г. жалбоподателят е посочил парични средства предоставени през 2004 г. от майка му - дарение в размер на 6 000,00 лв., през 2004 г. родителите му са му предоставили сума в размер на 50 000,00 лв. През 2007 г. родителите му отново му предоставят парични средства в размер на 32 000,00 лв. През 2008 г. съпругата му. е получила от баща си 100000,00 лв. За периода 2005 г. - 2008 г. ревизорите са извършили проверки на родителите на жалбоподателя и съпругата му и са установили, че последните не са имали възможност да предоставят суми в посочените размери, поради което по-горе посочените суми предоставени от роднини, не са приети за реално получени от касатора. Лицето е посочило и получени доходи от животновъдство - отглеждане на крави, продажба на мляко, отглеждане и продажба на пуйки, които не е декларирал в годишните си данъчни декларации. Установено е още, че Стоян Петров Аскерлаков, в качеството си на ЕТ, не е осчетоводил по надлежния ред фактури за извършени покупки на хранителни стоки - кайма, колбаси, сирене, кашкавал и др. от следните доставчици: "Финес-2" ЕООД, "Виском" ЕООД, "Витела нет" ЕООД, "Биос ПМ" ООД и "Меском- Попов" ООД. Стоките по тези фактури не са отразени в счетоводните регистри и дневниците му за покупки, както и не е отчетено от ЕТ и последващата продажба на стоките по тези фактури. Въз основа на горното е прието, че са налице данни за укрити приходи от страна на жалбоподателя, което представлява предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за определяне на данъчната основа и съответния вид данък по реда на ал. 2 от същия член, за 2005 г., 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по ЗДДФЛ. Със същия РА на касатора е начислен и допълнително ДДС в размер на 6038.10 лв., непризнат данъчен кредит в размер на 1050.00 лв. и лихви в размер на 2473,16 лв. Ревизионният акт обаче не е обжалван в тази част, поради което е влязъл в сила и не е предмет на разглеждане в настоящето производство. Въз основа на установените в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, понеже не са събрани доказателства, че стоките по процесните фактури реално са предадени. В ревизионното производство са изискани обяснения от доставчиците по неосчетоводените от касатора фактури. В тях те потвърждават, че доставките са извършени и стоките са транспортирани със собствен превоз от Стоян Аскерлаков. Представени са доказателства, че фактурите са заплатени в брой - касови бонове и копия от контролни ленти от ЕКАФП, както и доказателства, че същите фактури са осчетоводени от доставчиците - копия от дневници за продажби за съответните периоди и журнали на сметка от гр. 70. Още повече, че в дадените писмени обяснения, с вх № 70-0015820/25.112010 г., ревизираното лице е обяснило, че въпросните фактури не са осчетоводени, поради технически неизправности и лошо комуникиране със счетоводителя. Съгласно ал. 2 на чл. 124 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. от което следва, че в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В тази връзка се явява неоснователно и твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като "неправилно е разпределил доказателствената тежест". В ДОПК няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса. Единственото изключение е при ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, какъвто е разглежданият случай. Поради това първоинстанционният съд правилно е преценил, че след като в жалбата си данъчният субект не привежда нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации, по отношение определените му задължения по ЗДДС и ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, то същите следва да се възприемат от съда за доказани по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е и възражението за липса на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Както правилно е приел административният съд в хода на ревизионното производството са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Установено е, че за процесните години жалбоподателят е извършил разходи, по отношение на които не може да установи източник на средствата, както и че са налице данни за укрити приходи или доходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Относно предоставените средства от роднините на жалбоподателя основното възражение в касационната жалба е, свързано с некредитирането от страна на съда на свидетелските показания и декларацията от майката на жалбоподателя - Милка Аскерлакова. Представената декларация от майката на жалбоподателя представлява частен документ, а съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т. е налага се изводът, че представените декларации като частни документи се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съдът е преценил тази декларация, както и свидетелските показания с оглед на всички други данни по делото, както се има предвид възможната заинтересованост, съгласно изискванията на чл. 172 от ГПК за преценка на свидетелските показания. Съдът е съобразил, че показанията на свидетелката са общи, без конкретни дати на даване на сумите и същата не си спомня за точен брой на животни, които е гледала, кога са продадени, получените суми и кога и за какво са дадени на жалбоподателя. Освен това тези показания не са подкрепени с документи за предаване на сумите, като извлечения от банкови сметки или други, каквито са представени относно останалите дарения, получени от жалбоподателя и съпругата му. Поради изложеното административният съд правилно е счел, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че органите по приходите неправомерно са определили началното салдо към 01.01.2005 г. в размер на 465,70 лв. В хода на ревизионното производство е проследен паричния поток касаещ получените кредити през 2004 г. в общ размер на 20 000,00 лв. и в РА /л. 85/ са обсъдени направените възражения по РД от страна на жалбоподателя. В съдебното производство нови доказателства по паричния поток не се ангажирани. Накрая, неоснователно е и твърдението на касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като органът по приходите неправилно е изчислил размера на дължимия данък - данъчните органи са приспаднали от доходите на касатора средствата, внесени от него за задължителни осигурителни вноски през 2007 г., поради което е намален доходът за съответната година, което е довело до завишаване на разликата между доходи и разходи и оттук до увеличаване на данъчната основа. Видно от РА, органът по приходите при определяне на данъчната основа е спазил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 17 от ЗДДФЛ и след като е определил облагаемият доход, като разлика от приходите (декларираните и неосчетоводените, установени в резултат на ревизията) е извадил разходите и от получения облагаем доход е извадил задължителните осигурителни вноски и така е получил основата върху, която се изчислява данъка. Осигурителните вноски не са приспаднати при изчисляване на приходите, а след изчисляването на облагаемия доход, така както изисква закона (чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 17 от ЗДДФЛ). Поради изложеното не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, въпреки направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда, тъй като възнаграждение за производството съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК му е присъдено с първоинстанционното решение, а и той не е бил представляван в съдебно заседание. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение