Решение № 7388 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 723/2016 г.

Решение № 7388 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 723/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на М. К. К. от гр. М., обл. В., ул. "А.. С." .№..., против решение № 7712 от 09.12.2015 г., постановено по адм. дело № 4554/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-119/22.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА/Агенцията). Жалбоподателката оспорва решението като неправилно, релевирайки доводи за неговата необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Твърди, че решаващият състав неправилно е приел за осъществено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение между страните. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на заповедта. Ответникът - изпълнителният директор на ИАРА, чрез процесуален представител юрк. Папазов, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. К. К. срещу заповед № ЧР-119/22.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Главен експерт" в отдел "Управление на приоритетните оси", в дирекция "Европейски фонд за рибарство" (ЕФР) в ИАРА. За да приеме за законосъобразно разпореденото прекратяване на служебно правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, мотивирано с оптимизиране числеността и структурата на ИАРА във връзка с приетия с ПМС № 90 от 16.04.2015 г. (обн. ДВ, бр. 29/21.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г.) Устройствен правилник (УП) и в изпълнение на утвърдено ново длъжностно разписание (ДР) на Агенцията, в сила от 21.04.2015 г., първостепенният съд, въз основа на данните по делото, е формирал извод за съответствие на атакуваната заповед с материалноправните разпоредби. Преценявайки, че след извършеното преструктуриране в ИАРА заеманата от К. позиция в длъжностното разписание е съкратена, т. к. присъщите на нея функции и задължения продължават да се изпълняват от по-малък брой служители, съдът е извел заключение за правомерно уволнение на държавния служител. При извършената съпоставка между двете ДР - това, действащо от 03.04.2015 г. и процесното, в сила от 21.04.2015 г., съдът е счел, че с новото длъжностно разписание е налице реално съкращаване на длъжности, т. к. общата численост на служителите в администрацията е редуцирана, новосформираната дирекция ("Структурни фондове по рибарство") има 29 щатни бройки, което е с 23 бройки по-малко в сравнение със закритата дирекция "Европейски фонд за рибарство", в която е била назначена жалбоподателката, като общият брой на служителите, заемащи длъжността "главен експерт" в двата нови отдела на дирекция "Структурни фондове по рибарство", е редуциран с 6 щатни бройки, съпоставено с техния общ брой в отделите на предишната дирекция "Европейски фонд за рибарство". Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № ЧР-119/22.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно - налице ли е съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. На базата на ангажираната доказателствена съвкупност касационната инстанция споделя решаващият правен извод на АССГ, че е налице намаляване на щатните бройки за длъжността "главен експерт" в специализираната администрация на Агенцията, представляващо основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Фактите по казуса са безспорно установени. С промяна в УП на Агенцията в сила от 21.04.2015 г. е намалена нейната численост от 292 бр. на 242 бр. (Приложение към чл. 6, ал. 2 от същия), дирекция "Европейски фонд за рибарство" с 52 щатни бройки и четири обособени отдела е преобразувана в дирекция "Структурни фондове по рибарство" с 29 щатни бройки, разпределени в два отдела. Видно от изготвеното длъжностно разписание на ИАРА, в сила от 03.04.2015 г., общо експертните длъжности в дирекцията са били 12. Към момента на уволнението й М. К. К. е изпълнявала длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на приоритетните оси" към дирекция "Европейски фонд за рибарство", като част от специализираната администрация на Агенцията. Посочената дирекция се е състояла от общо четири отдела, съответно: отдел "Управление не приоритетните оси" (с предвидени 6 бройки за "главен експерт", едната, от които е заеманата от К.), "Програмиране и мониторинг" (4 бройки), "Технически инспекторат" (2 бройки) и "Правно-информационно обслужване". От утвърденото ново длъжностно разписание на ИАРА, считано от 21.04.2015 г., на мястото на дирекция "Европейски фонд за рибарство" е създадена дирекция "Структурни фондове по рибарство" с обща численост 29 души, състояща се от два отдела, както следва: отдел "Подбор на проекти, договаряне и администриране на нередности" с предвидени 3 щатни бройки за длъжността "главен експерт" и отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", със заложени 3 щатни бройки за длъжността "главен експерт". Функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на жалбоподателката К. се констатират изцяло в длъжностните характеристики на длъжността "главен експерт" в новия отдел "Подбор на проекти, договаряне и администриране на нередности" в новосформираната дирекция "Структурни фондове по рибарство", като функциите и задачите, изпълнявани от жалбоподателката не са идентични с определените за длъжностите "главен експерт" в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", макар и изискванията и компетентностите на двете длъжности да са еднакви. При тези данни, изводът на решаващия съд за наличие на редуциран щат по отношение на длъжността "главен експерт" с характеристиките на заеманата от К. преди уволнението й длъжност, почива на правилна оценка на фактите. От значение за законосъобразното разрешаване на спора е съпоставката на щатния брой само за длъжността "главен експерт" с функции, задачи и изисквания като на изпълняваната от съкратения служител такава, а не на общата бройка за всички длъжности "главен експерт" по старото и по новото ДР. Респ., относима към предмета на делото е единствено съпоставката между длъжностите "главен експерт" в закрития отдел "Управление на приоритетните оси" и в новия отдел "Подбор на проекти, договаряне и администриране на нередности, т. к. според новото разписание длъжността "главен експерт" в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" се характеризира с различни функции и задължения, поради което априори е изключена от обхвата на сравнение, макар и изискванията и компетентностите на двете длъжности да са еднакви. Като е провел дължимото съдържателно разграничение за длъжностите "главен експерт" в цитираните отдели, съгласно двете противопоставяни разписания към фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, съдът е приложил правилно материалния закон. За постановяване на уволнението е достатъчно наличието на посоченото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, инкорпориращо в себе си по хипотеза и фактическото такова, което в процесния казус е безспорно установено. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на релевантната правна уредба, за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане; или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Анализът на щатните разписания от 03.04.2015 г. и от 21.04.2015 г. и на приложените по делото длъжностни характеристики води на извод, че функциите и задачите, които е осъществявала К. като "главен експерт" продължават да съществуват, но е налице намаляване на броя на изпълняващите съответната длъжност служители от 6-ма в премахнатия отдел "Управление не приоритетните оси" на 3-ма в новия отдел "Подбор на проекти, договаряне и администриране на нередности". При съкращаване на щата от шест на три работни места, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност трима служители, в случая - една от тях е първоинстанционната жалбоподателка К. Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. Съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, т. к. липсва съдържателно припокриване на длъжностните им характеристики с тази на заеманата от К. длъжност. Неотносим към законосъобразността на разпореденото прекратяване на служебното правоотношение е и последващият факт, че след издаване на заповедта част от длъжностите в отдела са заети от преназначени служители. Предметът на спора е очертан от въпроса осъществено ли е действително съкращаване на длъжността, заемана от уволнения служител, чийто положителен отговор в случая обосновава неоснователността на първоинстанционното оспорване. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободната преценка е важима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. В този смисъл, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка. Освен, че засяга въпрос извън предметния обхват на спора, неподлежащ нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол, доводът за незаконосъобразност на предприетите от изпълнителния директор на ИАРА структурни промени е лишен от доказателствена основа и от правна логика. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Поради това целесъобразността на реорганизацията, уволненията и преназначаването на останалите длъжности "главен експерт" е извън обхвата на дължимата проверка за законосъобразността на акта на органа по назначаването. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение