Решение № 4653 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9545/2018 г.

Решение № 4653 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9545/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян, срещу решение № 239 от 18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което Регионална дирекция по горите – гр. Смолян е осъдена да заплати на Т. Кушлев обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.10.2014 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 410 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Поддържаното касационно основание е необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноските по делото и за двете инстанции. Ответникът – Т. Кушлев, представляван от адв. В. Томов, в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от Т. Кушлев да бъде осъдена Регионална дирекция по горите – гр. Смолян да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 123/2.04.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян, с което на Т. Кушлев е било наложено наказание – "глоба" за нарушение на чл. 45, ал. 1 от Наредба 8/5.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от същата наредба в размер на 300 лева. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на влизане в сила на решението, с което НП е отменено – 2.10.2014 г., до окончателното й изплащане. Съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С обжалваното решение го е уважил изяло, осъждайки Регионална дирекция по горите – гр. Смолян да заплати на Т. Кушлев, обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.10.2014 г., до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 410 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 293 от 16.06.2014 г. по АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, по жалба на Т. Кушлев е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 123/2.04.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд - Смолян и е образувано КАНД № 145/2014 г., по което е постановено окончателно решение № 159/2.10.2014 г. по КАНД № 145/2014 г. и е оставено в сила решение № 293 от 16.06.2014 г. по АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян. Установено е от съда, че в производството по обжалване на НП, по което е образувано АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, Кушлев е бил представляван от адвокат, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000009431 от 28.04.2014 г. с адв. В. Родопски е договорено и реално платено възнаграждение в размер на 300 лева. При така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният пред него иск е основателен, тъй като са доказани всички предпоставки за уважаването му. Установено е, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред Наказателно постановление № 123/2.04.2014 г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян. Приел е, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, представляваща направените разходи по оспорване на наказателното постановление, доколкото за защитата си пред Районен съд - Смолян срещу така издаденото наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение от 300 лева. Изложеното е мотивирало административния съд да приеме, че предявеният от Кушлев иск за имуществени вреди е основателен и доказан до предявения размер от 300 лева. По отношение на възраженията в писмените бележки по повод липсата на яснота за кое наказателно постановление се отнася пълномощното, приложено към делото на районния съд, първоинстанционният съд е установил, че Районен съд – Смолян е приел пълномощното, представено от адвокат В. Родопски, който се бил явил в съдебно заседание на 29.05.2014 г. в качеството на пълномощник на жалбоподателя Т. Кушлев. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, съдът е приел, че ответникът по делото следвало да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на делото в размер на 410 лева, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, в резултат на което обосновано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление Т. Кушлев е ангажирал адвокат, на който е заплатил съответното възнаграждение в размер на 300 лева. Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че поради липсата на отбелязване на номера на делото в сключения между Т. Кушлев и адв. В. Родопски, договор за правна защита и съдействие, не било ясно по кое производство е осъществена защитата. В кориците на АНД № 340/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян се съдържа в оригинал на л. 9 бланков договор за правна защита и съдействие на АК - Смолян, ведно с пълномощно за процесуално представителство, по силата на което съдът е допуснал до участие адв. Родопски като процесуален представител на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция не може да осъществява контрол върху процесуалните действия на съда в производството по обжалване на НП по отношение преценката на последния за редовността на представения и приет по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно за процесуално представителство към него. Релевантно за настоящия спор е обстоятелството, доколко платеният адвокатски хонорар е във връзка с обжалването на конкретното наказателно постановление. От данните по административно-наказателното дело се установява, че адв. В. Родопски е подал жалба срещу наказателното постановление и е представлявал Т. Кушлев в проведеното на 29.05.2014 г. съдебно заседание по делото, като е представил и писмена защита. От друга страна липсват твърдения от страна на ответника, както и доказателства, че за размера на договорения и заплатен по представения договор за правна защита и съдействие, адвокатски хонорар, платецът му вече е обезщетен за този разход. При наличните по делото данни, обосновано и правилно, административният съде е приел, че разходът от 300 лева за заплащане на възнаграждение на адвоката е направен именно във връзка с обжалването на НП № 123 от 2.04.2014 г., издадено от директора на РДГ-Смолян. Разходът представлява имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което подлежи на обезщетяване както правилно е преценил и първоинстанционния съд. На следващо място настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател във връзка с началния момент, от който е присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди. Правилно и в съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. разрешение, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумата на обезщетението така, както е поискана – считано от 2.10.2014 г. до окончателното заплащане на тази сума, тоест от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност." По тази причина приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на Т. Кушлев като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 400 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 19), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 400 лева за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,