Решение № 4770 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2017 г.
ВАСIII отделение01.04.2019 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 143 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 350 по описа на Административен съд – Кюстендил за 2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Кюстендил при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4770 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Й. Венев чрез адв. Г. Пашов, срещу Решение № 143 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 350 по описа на Административен съд – Кюстендил (АС – Кюстендил) за 2016 г. С него е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Венев срещу Община Кюстендил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на сума в размер на 5000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота му в резултат на хипогликемия и последвала загуба на съзнание и като последица от тях нежелани емоционални изживявания, настъпили от незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка (ПАМ) от длъжностни лица на ответната община при изпълнение на административна дейност – преместване на пътно превозно средство (ППС) на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск в претендирания размер. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от упълномощения му адвокат. Ответникът – Община Кюстендил оспорва касационната жалба с подробни аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Установява се, че пред Районен съд - Кюстендил Венев е подал искова молба, по която било образувано гр. д. № 953 по описа на този съд за 2016 г. Производството, образувано по предявения с нея иск срещу Община Кюстендил, уточнен със Заявление, подадено на 17.10.2016 г. от назначения му от съда процесуален представител за заплащане на сума в размер на 2500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота му в резултат на хипогликемия и последвала загуба на съзнание и като последица от тях – нежелани емоционални изживявания, последвали от незаконно поведение на назначени на работа в общината служители, било прекратено с Определение № 1432 от 23.11.2016 г., постановено по посоченото дело. При това делото било изпратено по подсъдност на АС – Кюстендил, където било образувано адм. д. № 350 по описа на този съда за 2016 г. С Разпореждане от 30.11.2016 г. АС - Кюстендил оставил исковата молба без движение като нередовна. Дал указания на ищеца да отстрани в определен срок констатираните нередовности, като наред с другото да заяви "... налице ли е съдебно оспорване на фактическото действие – вдигане на МПС; или има издаден акт; или устно разпореждане". С друго такова от 25.01.2017 г. съдът указал на Венев да "... формулира петитум на иска с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК относно заявено оспорване законосъобразността на фактическо действие по репатриране на МПС от служители на Община Кюстендил, както и да се формулира след това и петитум на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ". В изпълнение на това разпореждане Венев, чрез назначения му от съда адвокат, на 31.01.2017 г. подал заявление с което уточнил, че искането му е Община Кюстендил да бъде осъдена да му заплати сумата от 2500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота му в резултат на хипогликемия и последвала загуба на съзнание, и като последица от тях – нежелани емоционални изживявания, последвали от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на общината при изпълнение на административна дейност – незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на пътно превозно средство, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, без да са налице фактическите основания, сочени в цитираната законова норма, за да се приложи тази ПАМ. Като съобразил така направеното уточнение, съставът на АС – Кюстендил направил преценка за допустимост и редовност на предявения иск, предвид което насрочил делото в открито съдебно заседание (вж. Определение № 78 от 03.02.2017 г., л. 18 от първоинстанционното дело). Дал указания на Венев, че следва да докаже осъществяване на фактическите основания на предявения иск и наличието на елементите на състава на търсената отговорност, включително характера и размера на твърдените като претърпени неимуществени вреди, наличието на незаконосъобразно действие на длъжностни лица от администрацията на Община Кюстендил и причинна връзка между увреждането и незаконосъобразното действие. Разпоредил призоваването на страните, както следва: ищец – Й. Венев, ответник – Община Кюстендил и Окръжна прокуратура – Кюстендил. В първото по делото съдебно заседание съдът докладвал предявения иск като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Кюстендил, за заплащане на сумата от 2500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикана опасност за живота на ищеца в резултат на хипогликемия и последвала загуба на съзнание, и като последица от тях – нежелани емоционални изживявания, като последица от незаконосъобразно наложена ПАМ – преместване на ППС, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, без да са налице фактическите основания, сочени в цитираната законова разпоредба, от длъжностни лица на Община Кюстендил. В последното съдебно заседание, провело се на 14.09.2017 г., по предявено от Венев чрез адвоката му заявление на 18.07.2017 г., съдът е допуснал изменение на размера на иска като приел, че същият следва да се счита предявен за сумата от 5000, 00 лв. С постановеното по делото съдебно решение предявеният от Венев иск бил отхвърлен. За да постанови този правен резултат, съдът изложил съображения за допустимост на иска като предявен пред компетентен съд от активно легитимиран ищец, срещу пасивно легитимиран ответник и направил извод за неговата неоснователност. Съдът съобразил, че вредите се претендират като причинени от ПАМ, наложена в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, която по правното си естество представлява индивидуален административен акт. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът направил извод, че предприетата спрямо Венев ПАМ, наложена с устно разпореждане е законосъобразна. Предвид това приел, че отсъства първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, издаден при или по повод осъществяване на административна дейност. По тази причина е счел за ненужно обсъждането на останалите предпоставки – настъпила неимуществена вреда в правната сфера на Венев и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната ПАМ и настъпилата вреда. По тези съображения съдът отхвърлил иска. Решението е валидно, но е недопустимо. Първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора по същество и постановяване на обжалвания съдебен акт, без да съобрази разпоредбите на чл. 204, ал. 1 – 3 АПК, съгласно които: "
Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. " Правилно съдът е преценил, че наложената на Венев ПАМ е предприета спрямо него с устно разпореждане, но не е изяснил същественият предварителен въпрос относим към допустимостта на предявения иск, а именно: налице ли е предварителна отмяна на ПАМ, респективно дали искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 2 или ал. 3 АПК. Изясняването на тези въпроси има отношение, както към предмета на спора, повдигнат пред АС – Кюстендил, така и към конституирането на страните, които следва да вземат участие в производството. Видно от мотивите на решението предмет на инстанционен контрол, съдът е извършил проверка и е изразил становище относно законосъобразността на предприетата по отношение на Венев ПАМ, въпреки че не е изяснил предварително въпроса сезиран ли е с оспорването й, поради което като ответник в производството пред административния съд е била конституирана единствено Община Кюстендил. Така констатираният при касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за допустимост на решението процесуален пропуск на първоинстанционния съд, е станал причина за постановяване на недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а делото на връщане на друг състав на АС – Кюстендил за ново разглеждане при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде нарочни указания до Венев с цел изясняване на въпроса досежно допустимостта на предявения иск в хипотезата на чл. 204, ал. 1 АПК, респективно указания до него да заяви дали с изявлението на назначения му адвокат от 31.01.2017 г. всъщност е направена конкретизация, че искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК. Едва след изясняване на този въпрос и извършване на положителна преценка досежно допустимостта на производството, съдът следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание, конституиране на страните (съобразено с направеното уточнение) и даване на указание по разпределението на доказателствената тежест.