Решение № 5115 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2014 г.
ВАСПетчленен състав11.04.2014 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15004 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 6304/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Любомир Живков Милков от гр. Благоевград да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5115 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Живков Милков от гр. Благоевград против решение № 15004 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 6304/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-3209/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми и необоснованост. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез упълномощения си процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура взима становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на ВАС, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Любомир Живков Милков срещу заповед рег. № К-3209/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че със заповед № 55/09.01.2013 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград е назначава комисия, която да извърши проверка по организацията на работа по заявителски материали съгласно Инструкция Iз-2843 за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (наричана за краткост Инструкция Iз-2843/2010 г.) във 02 РУП - Благоевград, където Любомир Живков Милков е назначен като държавен служител кат. В, на длъжност началник на управлението. При проверката е установено, че през периода 23.01.2012 г. - 19.12.2012 г. в нарушение на чл. 28 от Инструкцията в управлението не са изготвени и пуснати карти СИП (съобщение за извършено престъпление) по 66 заявителски материала (ЗМ), подробно изброени в справката. Комисията е приела, че Любомир Живков Милков в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 1 от инструкцията и на задълженията си по типовата длъжностна характеристика не е упражнил необходимия контрол над подчинените си служители и не е създал необходимата организация за работата съгласно Инструкция Iз-2843/2010 г.). Тъй като нарушението е извършено в срока на предходно наложено наказание "порицание" с влязла в сила заповед № 2918/21.12.2011 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, комисията е предложила на Любомир Живков Милков да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година (справка рег. № 7601/18.02.2013 г.). Тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, а направените въз основа на нея правни изводи - правилни и обосновани. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство са обсъдени подробно от съда във връзка със събраните по делото доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е осъществена в съответствие с изискванията на закона. Неоснователни са релевираните касационни доводи, че заповедта е издадена в нарушение на императивните изисквания на закона, тъй като в същата не се съдържат фактически основания за издаването й, поради непосочване конкретно по кои 66 бр. ЗМ не са изготвени СИМ. Индивидуалният административен акт е съобразен с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. След като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Неоснователни са касационните доводи за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Инструкция Iз-2843/2010 г. ръководителите на районните полицейски управления да упражняват контрол по организацията на работата по ЗМ. В случая Любомир Живков Милков като началник на 02 РУП - Благоевград в периода 23.01.2012 г. - 19.12.2012 г. не е упражнявал контрол върху работата по ЗМ и над подчинените си служители, поради което в нарушение на чл. 28 от Инструкция Iз-2843/2010 г. не се изготвени и пуснати карти СИП. По този начин, в противоречие с цитирания текст и със задължението по длъжностната характеристика да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на управлението, като се ръководи от нормативните документи, регламентиращи работата по направление на дейност, служителят като началник на 02 РУП - Благоевград не е упражнявал контрол върху работата по ЗМ и над подчинените си служители. Твърдението, че не е налице нарушение, тъй като са издадени от касатора заповеди № 135/13.12.2011 г. и № 227/11.10.2012 г., с които са определени служители от 02 РУП - Благоевград, които да осъществяват непосредствен контрол по ЗМ за престъпления от общ характер, както и да отразяват съответните данни в информационните фондове на МВР, са поддържани и в първоинстанционното производство. Правилно решаващият съд е приел, че цитираните заповед не могат да освободят касатора от задължението, предвидено в чл. 33, ал. 1 от Инструкция Iз-2843/2010 г. за осъществяване на контрол на работата по ЗМ, нито да отменят присъщите на длъжността задължения, вменени с длъжностната характеристика по организация, ръководство и контрол на цялостната дейност на полицейското управление. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника искана за присъждане на разноски и на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието съдебни разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав