Решение № 2883 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2018 г.
ВАСIII отделение24.02.2020 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1525 от 28.06.2018 г., постановено по адм. д. № 878/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Маринова срещу писмо изх. № 18 РЦ 139/01.03.2018 г. на секретаря на община Пловдив. ОСЪЖДА М. Маринова да заплати на община Пловдив разноски в размер на 100 (сто) лева. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2883 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на секретаря на община Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1525 от 28.06.2018 г., постановено по адм. д. № 878/2018 г. от Административния съд – Пловдив (АС – Пловдив). Твърди се недопустимост на решението, алтернативно неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че оспорваното писмо не е административен акт, а е писмо с уведомителен характер. Сочат се подробни съображения за неправилността на решението. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Маринова, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че касационната жалба е недопустима, алтернативно е неоснователна. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд е обявил за нищожен отказ на секретаря на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 18 РЦ 139 от 01.03.2018 година. Съдът е приел, че М. Маринова е подала искане № 94 012-17200-
от 14.02.2018 г. за възобновяване на административното производство и отмяна на отбелязване в регистъра за гражданско състояние относно кръга на наследниците на починалото лице М. Ангелов, свързано с издадено удостоверение за наследници. При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд е формирал извод, че предмет на обжалване е волеизявлението на секретаря на общината - отказ за възобновяване на административното производство по отношение издадени удостоверения за наследници на починалия М. Ангелов. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното волеизявление е обективирано в писмо № 18 РЦ 139 от 01.03.2018 г. и същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съдът е обосновал извод за нищожност на писмото, тъй като липсват доказателства за надлежно оправомощаване на секретаря на общината от кмета на община Пловдив. Съдът е разгледал делото, конституирайки като страни по него – жалбоподателката М. Маринова и ответник – кметът на община Пловдив. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира първоинстанционното решение за недопустимо. Административният съд е сезиран с жалбата на Маринова, с която се иска отмяна на отказ, обективиран в писмо изх. № 18 РЦ 139/01.03.2018 г. на кмета на община Пловдив за възобновяване на административното производство и отмяна на отбелязване в регистъра за гражданско състояние относно кръга на наследниците на почналото лице М. Ангелов. С цитираното писмо, подписано от секретаря на Община Пловдив заявителката се уведомява какви документи и с каква заверка следва да представи в община Пловдив, за да се стартира процедура по възобновяване на производство по чл. 99, т. 1 от АПК. С разпореждане № 1950/21.03.2018 г., административният съд е конституирал страните по делото, като ответник е конституирал -секретаря на Община Пловдив. За проведеното открито съдебно заседание по делото като ответник е призован кмета на община Пловдив (призовка на лист 145 от делото), който е записан и в протокола от проведеното съдебно заседание на 13.04.2018 година. Съдът е допуснал до участие на страната на ответника юрисконсулт Петкова, която обаче не е представила пълномощно от кмета на община Пловдив, а е представила пълномощно от секретаря на Община Пловдив (лист 148 от делото). В съдебното решение, съдът е посочил, че ответник по делото е секретаря на Община Пловдив, който е бил представляван по делото от юрисконсулт Петкова. От гореустановеното следва, че за проведеното по делото открито съдебно заседание, конституираният ответник - секретаря на Община Пловдив не е бил редовно призован. Пълномощникът му обаче не е възразил по хода на делото. Липсват и оплаквания по този въпрос в касационната жалба, поради което настоящият съдебен състав на касационната инстанция няма да обсъжда констатираното нарушение във връзка с правилността на оспореното решение. Административният съд е приел, че писмото на секретаря на Община Пловдив обективира отказ за възобновяване на административното производство по отношение на издадени удостоверения за наследници на починалия М. Ангелов. Съдът не е обсъдил възражението на процесуалния представител на секретаря на Община Пловдив, направено в проведеното по делото открито съдебно заседания, че не е налице отказ за удоволетворяване на искането, а са поискани документи, необходими на органа да прецени основателността на искането. Същите доводи, секретарят на Община Пловдив навежда и в касационната си жалба във връзка с възражението, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като писмото не представлява по своето съдържание административен акт, а е уведомително по своя характер. Според чл. 4, ал. 1 и 2 от същата Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата) удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население", локална база данни "Население", като може да се ползват и данни от регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая е било издадено удостоверение за наследници на М. Ангелов с изх. № 140013812/14.09.2015 г., в което жалбоподателката Маринова е вписана заедно с другия наследник Г. Бари. Впоследствие е било образувано и проведено по инициатива на Г. Бари производство по заявление за разглеждане, признаване и допускане за изпълнение на чуждестранно съдебно решение за обявяване на акт за граждански брак за фалшив и несъществуващ. Във връзка с това заявление, кметът на община Пловдив с решение изх. № 17 КМЧП6/04.12.2017 г., на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), е признал и допуснал изпълнението му, като това е послужило за издаване на ново удостоверение за наследници, в което М. Маринова не е била посочена. С подаденото искане, по което е изпратено обжалваното писмо, М. Маринова чрез пълномощник е поискала да бъде отменено неправилното отбелязване в регистъра за гражданското състояние, с което тя е заличена като наследник на М. Ангелов и издаденото в полза на лицето Г. Ангелов удостоверение от 2017 година. Към заявлението прилага удостоверение за обжалване на първоинстанционното решение на съда в каракас и решение на апелативния съд за отмяна на първоинстанционното решение. С обжалваното писмо на секретаря на Община Пловдив от Маринова са поискани документи - заверени от Министерство на външните работи преводи на актуалните удостоверения е поискал секретарят на общината. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява основателно възражението на касатора, че обжалваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт. С писмото се изискват от молителката чрез нейния пълномощник документи, които са от значение за изясняване на обективната ситуация във връзка с заявлението й. Това писмо не слага край на административното производство, образувано по повод на заявление вх. № 18 РЦ139/22.02.18 година, не създава задължения и не засяга права и/или интереси на заявителката, а само и предоставя възможност за попълване на преписката по заявлението й с документи, необходими за произнасянето по него. В този смисъл писмото не обективира отказ, както необосновано е приел административният съд, поради което жалбата срещу него е била недопустима. От друга страна, по повод постановяване на определение № 10398/03.08.2018 г. по адм. д. № 6031/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение и след справка в интернет сайта на Пловдивския адмнистративен съд, на настоящия съд е служебно известно, че М. Маринова е обжалвала решение изх. № 17 КМЧП6/04.12.2017 г. на кмета на община Пловдив (което е издадено по повод заявлението на Г. Ангелов), по която жалба е образувано адм. д. № 1000/2018 г. по описа на Пловдивския административен съд, което не е приключило с влязло в сила решение. Това обстоятелство е ирелевантно за изхода по настоящото касационно производство, но според настоящия съдебен състав, не е без значение за административното производство, в рамките на което е изготвено обжалваното писмо. По тези съображения, касационният съдебен състав приема, че първоинстанционният съд като е разгледал жалбата срещу писмото на секретаря на община Пловдив, което не съдържа волеизявление на административен орган, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното съдебно производство прекратено. С оглед изхода на делото в полза на община Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Цитирани разпоредби
1- чл. 4, ал. 1