Решение № 9 от 24.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1182/2018 г.

Решение № 9 от 24.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1182/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на главата тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Ф. Д. П. за възобновяване на ч.н.д. № 460/18 г. на Окръжния съд-Враца и връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 661 от 05.11.2018 г. по ч.н.д. № 460/18 г. ОС-Враца заменил наказанието "пробация", наложено на Ф. Д. П., с настоящ адрес [населено място], общ. В., обл. В., [улица], в качеството му на осъден с присъда, постановена по нохд № 652/17 г. по описа на РС-Враца, с определени за изтърпяване пробационни мерки – "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 2 години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично; "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2 години и "включване в курсове за професионална квалификация" за срок от 2 години, с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим – чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Неоспорено от страните посоченото определение влязло в сила на 13.11.2018 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество и основателно. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Процесуалното право на осъдения да участва лично в съдебното производство е било ограничено, по причини стоящи вън от неговата воля. Производството пред ВОС е образувано по реда на чл. 451, т. 2 от НПК, по предложение на председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието пробация и в него е посочено, че местоизпълнението на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" е променено, с надлежна заповед (л. 28), в [населено място], [улица], за което населено място са й констатациите в констативните протоколи на л. 48, 55-56. Въпреки това, съдът не е направил необходимото да призове осъдения от настоящия му адрес. Призовката за съдебното заседание на 05.11.2018 г., ведно с препис от разпореждането на съдия-докладчик под № 427 от 25.09.2018 г., е изпратена на адрес в [населено място], където обяснимо, Ф. П. не е намерен, макар й да е търсен многократно (отбелязано на призовката на л. 76). При това в коментираното съдебно заседание ВОС приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, дал ход на делото в отсъствието на осъдения и приключил същото с оспореното определение. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, отстранимо е и предопределя връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение