Решение № 3949 от 12.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на началник отдел Устройство на територията при Община Стара Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Николова, и на Платеник ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Ю. Йорданова, против решение 270/22 юни 2022 г., постановено по адм. дело 753/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Колев и С. Стефанов против Заповед 19-12- 289/18 ноември 2021 г. на началник отдел Устройство на територията при Община Стара Загора, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ, одобрен с Решение 888/29 март 2007 г., в частта му за УПИ XII-5626 кв. 273 по плана на град Стара Загора, издадена по искане на Платеник ООД, собственик на УПИ XII-5626 в кв. 273. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото се установява, че К. Колев е съсобственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68850.510.5623.1 и 68850.510.5623.2.3 по КККР на гр. Стара Загора, построена в УПИ ІХ 5623, която сграда е през дъното на процесния УПИ ХІІ 5626. Съдът приема, че правото му на жалба като заинтересувано лице произтича от чл. 134, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Нормата предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния. Освен това, доколкото с процесната заповед се променя предназначението на УПИ ХІІ 5626, Колев е заинтересувано лице за обжалването на същата и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. От измерванията на място и заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, вещото лице геодезист установява, че с оспорената заповед се допускат намалени отстояния на бъдещата сграда в УПИ ХІІ 5626 спрямо отстоящата към дъното на този УПИ жилищна сграда в УПИ ІХ 5623, поради което неоснователно е възражението на касатора Платеник ЕООД, че обжалваното решение е недопустимо. С одобряването на исканото изменение на ПУП-ПЗ е нарушен материалният закон - чл. 32 ал. 2 и ал. З ЗУТ като в тази връзка решаващият съд е изложил подробни и аргументирани мотиви в синхрон с приетата СТЕ и съобразявайки фактите и възраженията на страните. Неоснователно е възражението в настоящото производство, че обжалваното решение е неправилно, поради липса на инвестиционен проект за сградата в УПИ XII-5626, правещо невъзможно да се установи конкретното й положение, както и липсващата вертикална планировка, необходима за определяне на средните нива на прилежащия терен при двете сгради, както и касационният довод, че изискванията на чл. 32 ЗУТ се съобразяват при одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж, но не и при одобряване на подробния устройствен план за застрояване. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗУТ конкретното разположение и височина на бъдещите сгради в хипотезата на нанесени ограничителни линии може да се предвиди с РУП или с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3-5 ЗУТ, но тяхното изработване е задължително само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Наведен е и довод, че единствено одобреният инвестиционен проект, въз основа на който се издава РС, може да определи конкретното разположение и височина на бъдещата застройка в УПИ XII-5626 в кв.273 по плана на града. По този въпрос първоинстанционният съд вярно е отбелязал, че същият следва да е в съответствие именно със застроителния план след влизането му в сила, което означава, че единствената пречка да се разреши строителство на сграда с височина от 15 метра на разстояние само 11 метра вместо 17.40 метра от засенчената и съществуваща, разположена през дъното на УПИ XII5626, сграда на жалбоподателите, е влизането в сила на плана. Поради това е правилен изводът на съда, че оспорената заповед противоречи на материалния закон чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ и не постига целта на закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника К. Колев следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски, които са доказани и са в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав