Решение № 14462 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2009 г.

Решение № 14462 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Автомотор Пловдив" АД, с. Труд, област Пловдив против решение № 597/07.05.2009 г. по адм. дело № 37/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 45, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 365/20.12.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1077/03.12.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване към ТП на НОИ, издадени за събиране от осигурителя - "Автомотор Пловдив" АД, с. Труд, област Пловдив на сумите по ревизионен акт за начет № 55/ 20.11.2008 г., от които 2087.41 лева - главница, представляваща неправомерно изплатени парични обезщетения по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО на осигуреното лице - Анастасия Костадинова Вълкова за периодите от 26.06.2007 г. до 31.12.2007 г. и от 18.03.2008 г. до 31.12.2008 г. и 483.15 лева - лихви, начислени по чл. 113, ал. 1 от КСО към 19.11.2008 г. Органите по социално осигуряване са приели, че по вина на осигурителя поради некоректно подадени данни с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 в т. 16.2, вместо в т. 16.4 по Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (издадена от Министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 1/2006 г.) са настъпили посочените щети. Позовали са се на попълнени болнични листове в несъответствие с чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО). Със сходни мотиви административният съд е отхвърлил жалбата на "Автомотор Пловдив" АД, с. Труд, област Пловдив срещу решение № 365/ 20.12.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1077/03.12.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване към ТП на НОИ. Приел е, че за оспорените актове не са налице основанията по чл. 146 от АПК. Съдебното решение по своя окончателен резултат е неправилно. Развитите съображения за допуснати пропуски от осигурителя при подаване на данните с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица са правно издържани и в съответствие с точното прилагане на материалния закон. Визираните факти обаче не са единствения фактор, детерминиращ настъпилата щета. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по Кодекса на труда (КТ) и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Когато прецени, че няма право на обезщетения или помощ органът по социално осигуряване издава разпореждане за отказ. В разглеждания случай непрецизното попълване на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. не е основното неправомерно действие, обусловило допуснатото неправилно изчисляване на парично обезщетение за временна неработоспособност за повече от 60 календарни дни в нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО. Право и задължение за органите на НОИ е при липсващи или нередовни документи да изпратят уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, указвайки им в срок от 7 работни дни да отстранят нередовностите. Неизпълнението на визираните контролни функции е сред основните фактори, обусловили настъпилата щета. Сумите за парични обезщетения не са "изтеглени от сметката на ДОО", а са изплатени от ТП на НОИ - Пловдив на осигуреното лице. За изплащане на парични обезщетения по чл. 45 от КСО осигурителят не длъжен да подава данни до ТП на НОИ относно изплатени до момента суми и продължителността на периодите, за които те са се отнасяли. Преди изплащането на сумите осигурителният орган е длъжен да извърши служебна проверка за изплатените през същата календарна година суми и след като установи, че до 26.06.2007 г. и 18.03.2008 г. вече е изплатил обезщетение за 60 календарни дни, да откаже изплащане на суми по следващите болнични листове. Компетентният административен орган не е извършил цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания по КСО и наредбата, поради което е било извършено неправомерно плащане на парични обезщетения за повече от 60 календарни дни в годината. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени от ТП на НОИ - Пловдив осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна са налице и обжалваното съдебно решение, с което оспорването на решение № 365/20.12.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1077/03.12.2008 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване към ТП на НОИ е отхвърлено следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което административните актове бъдат отменени като незаконосъобразни - издадени в противоречие с материалноправни разпоредби. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение