Решение № 14738 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2019 г.

ВАСVII отделение27.11.2020 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1381/5.07.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2019 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14738 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Образувано е по касационна жалба на А. Самуилов, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1381/5.07.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2019 г., на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР – Враца не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е основателна. С решение № 1381/5.07.2019 г. по адм. дело № 563/2019 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на А. Самуилов от [населено място] срещу отказ, обективиран в писмо № 819000-3773/31.01.2019 г. на началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР – Варна, с който му е отказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) по заявление № 1508/28.01.2019 г. По делото е установено, че А. Самуилов е подал заявление за първоначално издаване на СУМПС на 28.01.2019 г. към което е приложил и документ за завършено образование – свидетелство за основно образование № 0-17 № 007349 с рег. № 4510-41/29.08.2017 г., от ОУ "Св. Ив. Рилски", гр. Варна за завършен Седми клас. Административният орган е отказал издаване на СУМПС, приемайки, че не са налични материалноправните основания по чл. 151 ЗДвП. Приел е, че Самуилов няма изискуемото по закон образование. При така установените факти съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като жалбаподателят не попада в обхвата на изключението, предвидено в разпоредбата на § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП. По така изложените съображения административният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2022 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Безспорно е, че жалбоподателят не отговаря на посоченото условие за придобито образование. Изключение от правилото за завършен Х клас е създадено с разпоредбата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. /, според която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС, към който момент са в сила измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 77 от 2017 г. Съгласно § 24, ал. 1 ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО учениците, които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в І и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г. постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Ал. 2 гласи, че през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой часове. Според ал. 3 на § 24 учениците по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите. Анализът на горните разпоредби води до извод, че учениците, които през учебната 2016-2017 г. са в седми клас завършват обучението си и придобиват основно образование по реда на § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, а не по реда на отменения Закон за народната просвета. Следователно касаторът не попада в обхвата на изключението по § 16 ПЗР на ЗДвП, тъй като е придобил основното си образование по реда § 24, ал. 3 ПЗР на ЗПУО. По изложените по-горе съображения изводът на административния съд за законосъобразност на постановения отказ се явява в съответствие с материалния закон. Атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1