Решение № 14740 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2018 г.

Решение № 14740 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1186 от 05.06.2018 г., постановено по адм. д. № 69/18 г. Административен съд-гр. В., 34-ти състав, е отменил решение № 229, б"А" на Общински съвет – В., по протокол № 18/22.12.2016 г. в частта, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са приети размери на ТБО за физически лица с декларирани жилищни имоти за населено място [населено място]. С решението съдът е осъдил Общински съвет – В. да заплати на двамата жалбоподатели И. И. и И. Д. по 310 лв. разноски по делото. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет – В., ЕИК 00009358, представлявано от председателя Д. Николова. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Варненския административен съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците касационната жалба И. И. и И. Д. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил решение № 229, б"А" на Общински съвет – В., по протокол № 18/22.12.2016 г. в частта, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са приети размери на ТБО за физически лица с декларирани жилищни имоти за населено място [населено място]. Първият спорен въпрос, по който се е произнесъл съдът е относно това дали подадените жалби от двете физически лица са процесуално допустими от гледна точка както на интереса на лица да оспорват посоченото решение, така и от гледна точка на срока. В тази насока са изложени мотиви, че двамата жалбоподатели са собственици на недвижими жилищни имоти на територията на [населено място], община В., явяват се задължени лица по смисъла на ЗМДТ, поради което решението на Общинския съвет – В., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са приети размери на ТБО да физически лица с декларирани жилищни имоти за населено място [населено място], засяга техни права и интереси и за тях съществува интерес от оспорване на актовете. По обстойни мотиви в решението са изложени относно това дали жалбите са подадени в срок. Съдът е направил краен извод, че срокът по чл. 179, ал. 1 АПК за оспорване на решението, имащо характер на общ административен акт, е спазен от двамата жалбоподатели. Този извод е обоснован с нормата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, според който актовете на общинските съвети се разгласяват в седмодневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в Правилника по чл. 21, ал. 3. Посочено е, че тази норма е специална, отнася ся за всички актове на общинския съвет, включително общия административен акт и се явява специална по отношение на нормите на АПК за съобщаване на актовете. Отбелязано е още, че посочения в закона начин на уведомяване е кумулативен, т. е. уведомяването за приетия акт следва да бъде извършено и по трите посочени начина. На основание изложеното и предвид на това, че по делото не са ангажирани доказателства за разгласяване на решението чрез средствата за масово осведомяване, е прието, че изискването на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА не е спазено, поради което жалбите на двете физически лица следва да се считат за подадени в срок. След изводите си за допустимост на жалбите, първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по приемане на оспореното решение на Общинския съвет – В.. Прието е, че решението по своето естество съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като има еднократно действие и засяга права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Посочено е, че то е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, както и че е издадено в предвидената законна форма. Административният съд е възпроизвел в мотивите на съдебния акт правната рамка на таксата битови отпадъци съгласно глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси, в това число начина на определяне на размера на таксата. По отношение на твърденията на двамата жалбоподатели за допуснати нарушения на административно производствените правила /двете жалби са еднотипни/съдът е приел следното: Твърдяното нарушение относно липса на мотиви в предложените на кмета в докладната записка за приемане на решение относно начина на определяне на таксата е прието за несъществено, тъй като в проведеното заседание на 22.12.2016 г. заместник кмета на община е изяснил причините за този начин на определяне на таксата – липса на изготвена методика от Министерство на финансите за определяне на таксата при условията на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ – според количеството отпадъци. Другото твърдяно нарушение на административно-производствените правила – за липса на уведомяване за започване на производство по издаване на общ административен акт – е прието от решаващия съд за основателно. След възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 АПК – за уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт и на чл. 69 АПК – форми на участие на заинтересованите лица в производството, съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства изискванията на тези разпоредби да са били спазени от ответния общински съвет при приемане на решението. Отбелязано е, че липсва както надлежно уведомяване на обществеността за започване на производство по издаване на акта, както и липсва оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Посочено е, че цялото административно производство по приемане на акта се е развило в рамките на осем календарни дни, като е налице пълно неизпълнение на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1 и 2 АПК. Това е квалифицирано от съда като съществено нарушение на административно производствените правила, лишило заинтересованите лица от възможност да изразят становище и да участват в административното производство, което нарушение само по себе си е достатъчно основание за отмяна на акта само на това основание. Независимо от горното, на отделен ред съдът е изложил мотиви относно оплакванията на двамата жалбоподатели за допуснато нарушение на материални закон. За неоснователно е прието възражението относно определяне на основата по реда на чл. 67, ал. 2, а не по алинея първа, обосновано с факта за липса на изработена методика за определяне на таксата битови отпадъци на база количеството отпадъци. След повторно възпроизвеждане на правната рамка на таксата битови отпадъци, отделните елементи на същата и прочие, съдът е приел, че при приемането на решението е нарушен материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ изисква размерът на всяка една услуга да е определен поотделно, а в случая с решението на общинския съвет е определен общо размера за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и депониране. Направен е краен извод за незаконосъобразност на решението и основателност на жалбите с произтичащата от това отговорност за разноски. Решението на Административен съд - гр. В. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд, обосновано с наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Като съществени процесуални нарушения се сочат обстоятелствата, че двете жалби не отговарят на изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 АПК, като в тях липсва уточнение по отношение на кое населено място се оспорва и произнасяйки се по тях съдът е нарушил принципа за безпристрастност. По направеното оплакване настоящата инстанция съобрази следното: По същество оплакването е по чл. 209, т. 2 АПК – за недопустимост на решението на Административен съд – гр. В., тъй като произнасянето по нередовна жалба има за последица недопустимост на съдебния акт. Направеното оплакване е неоснователно. Тъй като оспорването на общия административен акт в случая е извършено по съдебен ред, изискванията на които следва да отговаря жалбата се определят от чл. 150 АПК във вр. с препращащата разпоредба на чл. 184 АПК. Член 150, ал. 1, т. 7 е идентична по съдържание с нормата на чл. 85, ал. 1, т. 7 АПК, определяща изискванията към жалбата при оспорване на общ административен акт по административен ред/ и изисква жалбата да съдържа в какво се състои искането. От изложеното в жалбата на И. Илиев /л. 2 и 3 от първоинстанционното дело/ става ясно и категорично, че същият оспорва решение е № 229, б"А" на Общински съвет – В., по протокол № 18/22.12.2016 г. в частта, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са приети размери на ТБО за физически лица с декларирани жилищни имоти за населено място [населено място], където жалбоподателят има недвижим имот, по отношение на които имот се явява задължено лице по ЗМДТ. В жалбата са изложени ясни и конкретни оплаквания както за допуснати нарушение на административно-производствените правила при приемане на решението, така и за несъответствие на същото с материалния закон. Предвид идентичността на жалбите, изложеното важи и за жалбата на И. Д., по присъединеното дело № 70/2018 г. Обстоятелството, че двете жалби са идентични по съдържание, че двамата жалбоподатели имат един и същ процесуален представител, е без всякакво значение по спора, тъй като всеки един от двамата има правен интерес да оспорва решението на общинския съвет и между тях не съществуват противоречиви интереси. В определение за образуване на делото № 347 от 30.01.2018 г. /л. 117 от делото/ административният съд също ясно е определил предмета на спора и този предмет е обнародван в "Д. вестник". Следва да бъде посочено, че отмяната на решението само по отношение на таксата за имотите в [населено място] е в интерес на самия касатор, тъй като посочения порок на решението на общинския съвет се отнася и за останалите населени места от О. В.. Направеното оплакване за неправилност на изводите на административния съд за допуснато нарушение на административно-производствените правила при приемане на оспореното решение на общинския съвет също е неоснователно. От това, че председателят на Общинския съвет е длъжен да внесе предложението на кмета за определяне на размера на таксата битови отпадъци за следващата година /чл. 68, ал. 1 ЗМДТ/ не следва извод, че правилата за приемане на общ административен акт не намират приложение. Нарушаването на нормите на чл. 66 и 69 АПК, относно уведомяване за започване на производство по издаване на общ административен акт и участие на заинтересованите лица в производството, правилно е определено като съществено нарушение, засягащо правата на жалбоподателите и даващо основание за отмяна на акта само на това основание. Независимо от изложеното, първоинстанционният съд е обсъдил оспорения акт на общинския съвет и по същество. Изводите му за допуснато нарушение на материалния закон се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд -гр. В. следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на всеки един от двамата жалбоподатели разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на по 300 лв. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,