Решение № 3292 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2016 г.

Решение № 3292 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 7480 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8919/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за нарушение на материалния закон и немотивираност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Г. И., гражданин на Грузия, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилни са изводите на съда, че липсата на мотиви и фактически установявания във връзка с основните причини за нуждата от закрила, представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита срещу административния акт и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразността му. Налице са нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ във връзка с наведените доводи за тежко здравословно състояние на бащата на ответника по касация, който има предоставен хуманитарен статут. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Г. И., гражданин на Грузия, решение № 6562/7.08.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, което нарушение ограничава правото на защита на чужденеца против засягащия правата му административен акт. Съдът е посочил, че в оспореното решение липсват мотиви и фактически установявания, тъй като административният орган не е обсъдил основната причина, поради която Г. И. търси закрила в Р. Б., а именно: влошеното здравословно състояние на баща му, което представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ, като и факта, че на бащата на Г. И. е предоставен хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилност. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на административното решение са нарушени административнопроизводствените правила. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от Г. И. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, по което са извършени всички дължими се по закон действия. Настоящата молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Производството по първата молба за предоставяне на статут на чужденеца е било прекратено, като това действие на органа е обжалвано, но жалбата на Г. И. е била отхвърлена. Второто административно производство е приключило с отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, който също е бил оспорен по съдебен ред, но отказът е бил потвърден от първоинстанционния съд. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход. Настоящият състав счита, че Г. И. не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, от където следва и изводът, че административният орган правилно е отхвърлил молбата на чужденеца за закрила. Във втората молба за закрила, подадена през 2009 г., молителят не е заявил никакви нови обстоятелства, а само е посочил, че баща му има хуманитарен статут и той желае да получи такъв. Тези доводи вече са били предмет на обсъждане от съда в решение № 73/18.09.2009 г. по адм. д. № 5554/2009 г. на АССГ. Съдът в мотивите си е посочил, че молителят не изтъква лични причини за исканата закрила, а желае да се ползва от закрилата, получена от баща му и баба му. В третата по ред молба за закрила от 22.05.2015 г. не са посочени нови обстоятелства, които да обосноват искането по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От представените по делото доказателства, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Г. И. в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то абсолютно законосъобразно и правилно административният орган е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от Г. И., не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Видно от доказателствата по делото Г. И. е посочил, че не желае да се завърне в Грузия, защото в България е баща му, който е болен, а в страната си на произход нямал нищо и никой близък. В конкретния случай бежанската история е подробно обсъдена от административния орган, които е приел, че по отношение на бежанеца не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В административния акт се съдържат подробни аргументи в тази насока. Кандидатът не е обосновал наличието на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагането на цитираната правна норма. Чужденецът изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в Грузия и не е бил арестуван, съден или осъждан по политически причини, твърди също, че не е членувал в политически партии или организации, не е имал проблеми и от религиозен характер. Г. И. е напуснал безпроблемно и по легален начин родината си, като на територията на Р. Б. е дошъл през 1996 г. легално, с автобус. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че в Грузия към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Следва да се посочи, че чужденец, търсещ закрила, може да получи статут в случай, че към момента на подаване на молба за закрила, негова съпруга или дете имат предоставен статут, но не и ако негов родител има предоставен статут. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Г. И., гражданин на Грузия, против решение № 6562/7.08.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,