Решение № 4230 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2017 г.

Решение № 4230 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "М.-х." ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 3103/3.05.2017 г. по адм. д. № 2908/2015 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 2251300354/24.04.2014 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или РА да бъде отменен в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 312 018,90 лв с начислените лихви по фактурите на десетте дружества доставчици. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2251300354/24.04.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит и са начислени съответни лихви по фактури на "В. г. с." ЕООД, "БГ о. 01" ЕООД, "ВАС о." ЕООД, "А." АД, "Е. к.-2008" ЕООД, "И. т. 2008" ЕООД, "С. б." ЕООД, "С. м. Б." ЕООД, "Т." ЕООД "Т. к. 77" ЕООД по авансова фактура за периода м. 8.2011 г. - м. 6.2013 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, чл. 9, чл. 25, ал. 7 по авансовата фактура на последната фирма и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива, бордюри, плочки, автотехнически услуги, консултантски услуги и СМР не са осъществени. С решението на директора на Дирекция "ОДОП"-С. при обжалването по административен ред РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Л. т." ЕООД за м. 11.2012 г. и по фактура на "Т." ЕООД за м. 2.2012 г. С решението на АССГ РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 1.2013 г. общо 25 256,37 лв по две фактури на "К. Ц. А. о." ЕООД и за м. 1 и 3.2013 г. по 6 фактури на "Е. ай д." ЕАД в общ размер 79 433,06 лв. Съдът е пропусна да се произнесе дали отменя начислените лихви за м. 1 и 3.2013 г., за което може да постанови допълнително решение по чл. 176 от АПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите на "В. г. с." ЕООД, "БГ о. 01" ЕООД, "ВАС о." ЕООД, "А." АД, "Е. к.-2008" ЕООД, "И. т. 2008" ЕООД, "С. б." ЕООД, "С. м. Б." ЕООД, "Т." ЕООД - за м. 11.2011 г. и "Т. к. 77" ЕООД за периода м. 8.2011 г. - м. 6.2013 г. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите следва да е доказано осъществяване на доставките. Съдът обосновано се е позовал и на относимата практика на СЕО и СЕС в този смисъл. Законосъобразно съдът е приел, че при липса на плащане по авансовата фактура на "Т. к. 77" ЕООД, не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, няма основание да се начислява данъка и по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит по авансовата фактура. В акцизните данъчни документи за доставка на горива от предходни доставчици на "В. г. с." ЕООД и "БГ о. 01" ЕООД като краен получател са посочени бензиностанции в населени места, в които ревизираното лице няма обекти, както и бензиностанции. Съставените документи от преките доставчици за удостоверяване мястото на доставяне на горивото не могат да променят данните в приложените акцизни данъчни документи и не установят предаване на горивото на ревизираното лице. За транспорт от "БГ о. 01" ЕООД са представени товарителници без подпис на превозвач, които нямат доказателствена стойност предвид чл. 51, ал. 1 от ЗАвтП, който изисква товарителницата да е подписана от изпращача и превозвача. Правилен е изводът на съда за недоказано осъществяване на доставките. Управителят на "БГ о. 01" ЕООД е декларирал, че дружеството не е осъществявало икономическа дейност и няма счетоводна и търговска документация за такава дейност. Управителят на "ВАС о." ЕООД е декларирал, че не знае каква дейност осъществява дружеството, не е подписвал договори, не е издавал фактури и не притежава никакви документи на дружеството. Управителят на "Е. к.-2008" ЕООД е дал писмени обяснения, че не е управлявал това дружество, не знае с какво се занимава и не е имал отношения с ревизираното лице. Управителят на "И. т. 2010" ЕООД в писмени обяснения пред СДВР-9-то РПУ е отрекъл наличието на отношения с "И. т. 2010" ЕООД и ревизираното лице. Използването на документи с невярно съдържание от ревизираното лице доказва неговата недобросъвестност и участие в данъчна измама по смисъла на практиката на СЕС. Правилен е изводът на съда, че не са представени доказателства за приемо-предаване на фактурираните родово определени вещи. По фактурата на "А." АД за доставка на пясък вещото лице счетоводител е дало заключение, че пясъкът е изписван от ревизираното лице в периода 1 - 30.09.2011 г., което няма как да е вярно, след като фактурата от този доставчик за доставка на пясък е от 30.09.2011 г. По фактурите на "С. б." ЕООД за доставки на СМР, бордюри и плочки съдът е обсъдил подробно представените договори и актове обр. 19, съставени между ревизираното лице и доставчика, и договорите и актове обр. 19, сключени между ревизираното лице като изпълнител и неговите възложители, като от датите на съставяне на актовете обр. 19, не може да се приеме, че ревизираното лице е ползвало получените от "С. б." ЕООД доставки на СМР за извършване на последващи доставки, тъй като към датите на съставяне на актовете обр. 19 по спорните доставки, ревизираното лице вече е предало извършените СМР на своите възложители според съставените с тях актове обр. 19. По фактурите на този доставчик обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на СМР и доставка на бордюри и плочки в посочените във фактурите количества от доставчик без квалифициран персонал и техника. По доставките на "С. м. Б." ЕООД на техническо обслужване на автомобили и резервни части са представени договори за техническо поддържане без уговорено възнаграждение и задължения на изпълнителя. Представените приемо-предавателни протоколи съдържат изброяване на марки автомобили, изброяване на ремонтни дейности без посочване за кой автомобил се отнасят и обща цена без никакви данни как е определена. Правилен е изводът на органите по приходите и съдът, че не е доказано осъществяване на фактурираните доставки. По фактурите за доставка на СМР от "Т." ЕООД са представени актове обр. 19 без дата, които не могат да установят изпълнение на фактурираните доставки. Две от фактурите са авансови за доставка на машина, която не е доставена в срока, както и до проверката по време на ревизията, като предвид решението по дело С-419/02 на СЕС т. 50 право на приспадане на данъчен кредит по авансова фактура може да се признае, ако доставката е осъществена. По фактурите за ремонт на автомобили е посочен предмет "по договор", какъвто не е представен. Приложени са описи на извършените ремонтни работи, които не са подкрепени с доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши описаните ремонти на товарни автомобили. Неоснователен е доводът на касатора, че не е доказано кое лице е извършило фактурираните услуги и не е приложена практиката на СЕС, изискваща да е установена недобросъвестност на получателя по осъществена доставка, за да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. След като не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури от издалите ги доставчици, недобросъвестността на получателя по фактура за неосъществена доставка е доказана с факта на използване на такава фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 6478,81 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,