Решение № 77 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 744/2010 г.

Решение № 77 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 744/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Д. чрез защитника му срещу решение № 146 от 25.Х.2010 г. по внохд № 295/2010 г. на Варненския апелативен съд. Жалбата е насочена срещу гражданската част на въззивното решение с оплаквания по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1 НПК и искане за отмяна. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 84 от 25.VI.2010 г. по нохд № 846/2010 г. на Варненския окръжен съд Д. К. Д. е признат за виновен в това, че през месеците ХI.2001 г., II и IV.2002 г., действайки като управител и представител на гражданското дружество Д. със седалище във В., е водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - съответно на посочените периоди за 48 226,40 лева, 31 210,80 лева и 12 118,30 лева - за което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 256 (отм.) и чл. 58а, ал. 1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, с 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода и с 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода. Д. е признат за виновен и в това, че на 13.ХII.2001 г., на 14.III. 2002 г. и на 14.V.2002 г. във В. е потвърдил неистина в подадени по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС (отм.) справки-декларации за отчетните м. ХI.2001 г., II и IV.2002 г., при което е избегнал плащането на дължими по този закон данъчни задължения в особено големи размери - съответно на 48 226,40 лева, 31 210,80 лева и на 12 118,30 лева - за което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм.) и чл. 58а, ал. 1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода и 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК на Д. е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 5 години. В полза на държавата са присъдени 91 555,50 лева, представляващи общия размер на неплатеното данъчно задължение. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата, атакуваща гражданската част на въззивното решение, е неоснователна. В нея се твърди, че въззивното решение страда от процесуална и материалноправна незаконосъобразност, но не се сочи, кои материални и процесуалноправни норми са нарушени. Д. К. Д. е осъден за извършени данъчни престъпления, от които за държавата са настъпили имуществени вреди. Държавата като юридическо лице, представлявана от министъра на финансите, е упражнила правото си по чл. 84, ал. 1 НПК, изключено само при хипотезата на ал. 2 на същия член, която не е и не се твърди в жалбата да е налице. Реализирана по посочения процесуален ред, отговорността на подсъдимия произтича от правилото на чл. 45 ЗЗД и потвърждавайки осъждането за вредите, причинени от престъпната му дейност, въззивният съд не е допуснал материална и/или процесуална незаконосъобразност, налагаща целяната с жалбата отмяна на съдебния му акт. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение