Решение № 6282 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2013 г.

Решение № 6282 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на министъра на околната среда и водите, представляван от юрк. Цветков, на "Българско дружество за защита на птиците", представлявано от юрк. Вълев и на Сдружение "Зелени Балкани", представлявано от Димитър Попов, чл. на УС, против решение № 805/17.01.13 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 11084/12 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Консорциум Уинд Енерджи" ООД, представляван от адв. Маджарова, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са основателни. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на "Консорциум Уинд Енерджи" ООД в първоинстанционното производство е Решение № 181/29.06.12 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено като незаконосъобразно Решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на вятърен енергиен парк, състоящ се от 95 бр. вятърни генератори и две подстанции с възложител "Консорциум Уинд Енерджи" ООД. С постановеното по делото решение тричленен състав на Върховния административен съд е уважил оспорването и обявил обжалваното административно решение за нищожно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че министърът на околната среда и водите е постановил административния акт при липсата на компетентност. Мотивите на решението съдържат анализ на установените факти и обстоятелства, правни изводи, възприети на база този анализ и доводи по приложението на чл. 129, ал. 2 АПК. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Обжалваното Решение № 181/29.06.12 г. министърът на околната среда и водите е постановил при наличието на висящо пред Административен съд-Варна оспорване по жалбата на Сдружение с общественополезна дейност "Грийн планет" срещу Решение по ОВОС № 7/2012 г. на директора на РИОСВ-Варна. В тази хипотеза, съгласно чл. 129, ал. 2 АПК, по-горестоящият административен орган по повод оспорване на заинтересувано лице има правомощие да се произнесе само по целесъобразността на оспорения вече пред съда административен акт. При незачитане цитираната императивна норма с обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 181/29.06.12 г. министърът на околната среда и водите е отменил решението по ОВОС, издадено от долустоящия му компетентен административен орган, директора на РИОСВ-Варна, като незаконосъобразно, като видно от мотивите изобщо не е обсъждал целесъобразността на оспорения административен акт- не е изложил съображения относими към целесъобразността на решението на РИОСВ-Варна на плоскостта на определението, дадено в § 1, т. 3 ДРАПК, а именно дали при издаване на акта този орган е действал правилно в рамките на оперативната си самостоятелност. При този подход на произнасяне по жалбите на "Българско дружество за защита на птиците" и Сдружение "Зелени Балкани" министърът на околната среда и водите е действал извън компетентността, предоставена му с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 АПК, което обуславя законосъобразност на решаващия правен извод, възприет от първоинстанционния съдебен състав, за нищожност на административното решение. Касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изложени в касационните жалби са неоснователни. Процесуалните действия по адм. д. № 1084/12 г. на Административен съд-Варна не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на настоящето производство. Резултатът от това производство е определен от процесуалното поведение на оспорващият, Сдружение с общественополезна дейност "Грийн планет", направил писмен отказ от оспорването срещу Решение по ОВОС № ВА -7/2012 г на директора на РИОСВ-Варна на основание чл. 155, ал. 1 АПК в касационното производство по адм. д. № 9325/12 г. по описа на Върховния административен съд. Тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 АПК, предложено от министъра на околната среда и водите и "Българско дружество за защита на птиците", не държи сметка за императивната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Хипотезата, регулирана с чл. 129, ал. 2 АПК, е специална, приложима при наличие на висящо оспорване пред съда, единствено компетентен да се произнесе по законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. В тази хипотеза правомощията на по-горестоящия административен орган се свеждат според изричния и ясен законов текст единствено до произнасяне относно целесъобразността на акта. Позоваването на практика на Върховния административен съд за недопустимост на оспорването, по повод което е образувано първоинстанционното производство, е некоректно, тъй като определение № 1214/25.01.13 г. по адм. д. № 11000/12 г. по описа на същия съд, сочено от касаторите, постановено по идентичен казус, е отменено с окончателно определение № 4434/29.03.13 г. по адм. д. № 2818/13 г., петчленен състав и делото е върнато за продължаване на съдопроизводството с мотиви, че оспорването е допустимо. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с което първоначалния административен акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество. В случая компетентен да издаде решение по ОВОС е директорът на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите /чл. 94, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда/ЗОС/, предвид което, произнасяйки се в условието и по реда на чл. 129, ал. 2 АПК, министърът на околната среда и водите е упражнил изцяло компетентността си, от което следва, че постановеното по този ред административно решение, с което актът по ОВОС е отменен и преписката е върната на компетентния долустоящ административен орган със задължителни указания, подлежи на оспорване. С оглед изложеното и тъй като при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се констатират пороци, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт, същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,