Решение № 13131 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2016 г.

Решение № 13131 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. А. Р. от гр. Б., ж. к. "Меден рудник" бл. ..., против решение № 1853 от 07.12.2015 г., както и срещу решение № 1915 от 15.12.2015 г., постановени по адм. дело № 1801/2015 г. по описа на Административен съд Б. Касаторът оспорва като неправилно решение № 1853 от 07.12.2015 г., като излага доводи, че съдът е разгледал друг акт за установяване за задължения по декларация (АУЗД), различен от този, който е бил назначен за разглеждане. Счита, че постановеното от съда решение № 1853 от 07.12.2015 г., както и решение № 1915 от 15.12.2015 г., с което е допълнено решение № 1853 от 07.12.2015 г. в частта за разноските и е осъден да заплати на община Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, са нищожни. Иска да бъдат отменени. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци и реклама" при община Б., чрез процесуалния си представител - юрк. Марев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено, че с декларация вх. № 12291/29.09.2004 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, жалбоподателт е декларирал, че притежава ППС "Преслав" модел 203 вид "Товарен автомобил" с рег. № Б 1866 Ч, с допустима максимална маса 5 тона. Със заявление за прекратяване на регистрацията на превозно средства № 120769002477 от 27.01.2012 г. жалбоподателят е заявил, желанието си същият автомобил да бъде отписан от регистъра на община Б., поради техническата му негодност за употреба. Това обстоятелство жалбоподателят е удостоверил със служебна бележка от 27.01.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Б. С оглед изложеното и на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК е била извършена служебна проверка за установяване на неплатени данъчни задължения за данък върху превозните средства. В резултат на извършената проверка е бил издаден АУЗД № 004216/04.08.2015 г., с който е установено, че досежно посоченото МПС, В. Р., дължи данък върху превозни средства в размер на общо 90.98 лв, в т. ч. 62.50 лв. главница и 28.48 лв. лихви за просрочие за периода 2010 г. - 2012 г. вкл. Адресатът на АУЗД, го е оспорил пред директора на дирекция "МПДТР" в община Б., само в частта, касаеща задълженията за лихва, като се е позовал на изтекла погасителна давност. Решаващият орган е отхвърлил жалбата на Ряпов, като е потвърдил изцяло АУЗД № 004216/04.08.2015 г., При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което не е нищожен. Първоинстанционният съд е направил извод, че доколкото задължението за заплащане на данък е главно и този данък е надлежно установен (с влязъл в сила в тази част) административен акт, той е дължим, а дължимо в този случай е и акцесорното задължение за лихви, поради което на проверка подлежат единствено техният размер и обстоятелството погасено ли е вземането, с оглед позоваването от страна на жалбоподателя на изтекла погасителна давност. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 162 ДОПК са подробно изброени публичните задължения, като според ал. 2, т. 1 от същата разпоредба са публични общинските задължения за данъци, а според т. 9 публичен характер имат и лихвата за вземанията по т. 1. Предвид което позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД е неприложимо в настоящия случай. В контекста на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че към датата на издаването на АУЗД задълженията за процесния период и в частност лихвите за дължимите данъчни задължения не са погасени по давност и правилно са били предмет на производство по установяване на задължения за данъци. Относно размера на определените лихви съдът е установил, че същите са правилно изчислени . Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Приложима е петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК приравнява лихвата към публичните вземания (държавни и общински), поради което няма основание за прилагане на кратката давност. След като законодателят в специалния закон ДОПК посочва лихвата като публично задължение, за нея се прилага давността, която е за тези задължения. В случая, предвид данните по делото съдът правилно е приел, че погасителна давност на публичното вземане към жалбоподателя, не е изтекла. Съдът е извършил анализ за приложението на този институт и съществуване на вземането и правилно е приел, че производството по издаване на обжалвания АУЗД е започнало преди изтичането на петгодишния срок. Както правилно е приел първоинстанционният съд, касаторът необосновано и в противоречие със закона твърди, че за процесния случай е приложима общата тригодишна давност по ЗЗД, тъй като счита, че лихвата като акцесорна е частноправно вземане и за нея е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а не петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Този довод на касатора е в противоречие с разпоредбата на ДОПК, която приравнява лихвата към публичните вземания (държавни и общински), а щом това е така, няма никакво законно основание да се прилага давността по ЗЗД, а не петгодишната давност по ДОПК. Наведените от жалбоподателя доводи в касационната жалба за нищожност на решението, тъй като е разгледан друг акт са неоснователни. Видно от материалите по делото с определение № 1911 от 28.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1801/2015 г. (стр. 32 от делото) производството по адм. дело № 1801/2015 г. по описа на Административен съд Б. е било разделено, като производството по адм. дело № 1801/2015 г. е продължило против АУЗД № 004216/04.08.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Б., потвърден с решение № 94-01-20990/9/24.08.2015 г. на директора на дирекция "МПДТР". В определението на съда изрично е указано, че жалбата на В. Р. срещу АУЗД № АУ 004217/04.08.2015 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Б., потвърден с решение № 94-01-20990/10/24.08.2015 г. на директора на дирекция "МПДТР" следва да се докладва на председателя на съда за образуване на самостоятелно съдебно дело. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не може в едно и също производство да се разглеждат два акта издадени при различни фактически основания производството по делото е било разделено. Подадената касационна жалба е неоснователна и в частта, с която се обжалва решение № 1915 от 15.12.2015 г., с което решение № 1853 от 07.12.2015 г. по адм. дело № 1801/2015 г. е допълнено в частта за разноските. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника, съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно предвид препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, е приел, че в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид приетия правен извод за неоснователност на касационната жалба и своевременно направеното искане съдът правилно е осъдил жалбоподателя да заплати на община Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В контеста на изложеното постановените от първоинстанционния съд решение № 1853/07.12.2015 г. и решение № 1915 от 15.12.2015 г. са правилни и законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила . Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал 3 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение