Решение № 16324 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2012 г.

Решение № 16324 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 64 от 11.01.2012 г., на Пловдивския административен съд, постановено по адм. дело № 272 по описа за 2011 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 51 от 19.01.2011 г. на Началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според него съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платената или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки, в които се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив, чрез юрк. Симеонова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства административният съд е установил, че на 20.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0037972 "Садат" ООД е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока - "Аниоактивни повърхностно активни органични вещества - Тексапон № 70", с общо нето тегло 21 740.00 кг. и код по ТАРИК 3402119090 с държава на изпращане Турция и изпращач "Cognis Kimya Sanayi Ve Ticaret A. S." ("Когнис Кимя"). За стоката е представена фактура № 382718 от 18.03.2010 г. на стойност 8 739,48 евро и на тази база е декларирана митническата стойност. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление декларираната митническа стойност е приета от митническите органи. Представената фактура и останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация, като с писмо № В. 02.1.GUM. 0.09.08.00/08.724.07.02.BG-9829-4441/4180-7197 от 15.12.2010 г., с приложени към него, надлежно заверени документи, както следва: Митническа декларация за износ от Република Турция, серия YD 0535667 от 18.03.2010 г. подадена в Митническо управление Еренкьой. Като изпращач същата е посочен "Когнис Кимия" Република Турция. Като получател е посочен "САДАТ" ООД, България. Стоката е декларирана по следния начин - Пакет 21 74,00 кг. "повърхностно активни органични вещества, повърхностно активни препарати, почистващи и миещи препарати, повърхностно активни вещества аниони, други, линейни алкил - бензен сулфонови киселини, Търговско наименования ТЕКСАПОН № 70. За начин на доставка е отбелязано EXW GEBZE. В Кл. 22 от декларацията "Вид валута и стойност на фактурата" е отбелязано - ЕВРО 18 370.30, в Кл. 23 "курс на валутата" е посочено 2.07860, а в Кл. 42 "Стойност по фактурата" - 18370.30; - Фактура за износ № 382718 от 18.03.2010 г. с издател "Когнис Кимия Санайи ве Тиджарет" АД, Гебзе - Коджаели и получател "Садат" ООД, гр. Пловдив. Стоката е описана като - ТЕКСАПОН № 70, с тегло 21 740 кг. Единичната цена е EURO 0,845, стойността е в размер на EURO 18 370.30, при условие на доставката - EXW GEBZE. Фактурата е скрепена с подпис и печат на "Когнис"АД и с подпис и печат на Министерство на финансите на Република Турция; - сертификат за движение № К 0838353 от 18.03.2010 г., съдържащ декларация от износителя, за това, че стоките са в съответствие с условията за издаване на документа, скрепена с подпис и печат на "Когнис"АД. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и вносната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 8 739,48 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представените от турските митнически власти копия от фактурата и износната декларация е видно, че условията на доставка са "EXW GEBZE", а стойността на стоката е 18 370,30 щатски долара. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила митническата стойност на стоката в размер на 26 937,47 лева, представляващи левовата равностойност на 18 370,30 щатски долара при курс за митническите цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение 1 щатски долар = 1,46636 лева. На основание чл. 32, § 1, б. " д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 1330 лева общо. Определен е допълнително вносно митническо задължение - ДДС в размер на 2234,90 лв. С обжалваното решение АС - Пловдив е приел за недължими определените разходи за транспорт в размер на 1330 лв. и е намалил е задължението за ДДС до 1968,90 лв., вместо определения с решението на началника на митница Пловдив - 2234,90 лв. В останалата част е отхвърлил жалбата на "Садат" ООД като неоснователна. Предмет на касационна проверка е решението на АС-Пловдив в отхвърлителната му част. За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решението на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката - пакетен лист под режим - "свободно обръщение и крайно потребление", първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност, а действителната стойност на внесените стоки е по фактурата, представена при износа, а не по тази, представена по вноса. Решението в обжалваната част е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената в ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от износителя. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в нея стойност 8 739,48 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 382718 от 18.03.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. С оглед гореизложеното, решение в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, включително и в частта, в която "Садат" ООД е осъдено да заплати на Митница Пловдив сумата от 227,40 лв. /юрисконсултско възнаграждение/ и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции, за които е представил доказателства, а именно: за касационната инстанция - 525 лева /адвокатско възнаграждение и ДТ - 25 лв./, за производството пред АС - Пловдив - 200 лв. /50 лв. - ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/, или общо в размер на 725 лв., от които присъдени в полза на дружеството с решението на АС - 17,85 лв., т. е. разноски за двете инстанции -. 708,15 лв. /725 лв. - 17,85 лв./. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,