Решение № 6353 от 14.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Каменова, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Тотев срещу решение 1244/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 2578/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени първоинстанционния акт. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ- София град/ чрез юрк. Д. Петрова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 1244/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 2578/2021 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Каменова срещу решение 1040-21-81 от 21.01.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ- София град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-00830139/26.10.2020 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София град, с което основание чл.114, ал.2 и 3 KCO във вр. с чл. 114, ал.2, т.2 КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН), за времето от 03.09.2015 г. до 31.05.2019 г. в размер на 77 758.27 лв. (седемдесет и седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет и седем ст.) - главница. Присъдени са разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че с оглед на събраните доказателства жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 КСО, поради което няма качеството осигурено лице . Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на 01.07.2014 г. в Търговския регистър /ТР/ Т. Каменова е вписана като представител на Ноу Фрейм България АД. От дружеството осигурител са подавани декларации за жалбоподателката по реда на чл.5, ал.4 КСО. В периода от 03.09.2015 г. до 31.05.2019 г. Т. Каменова е била във временна неработоспособност, поради което са издадени болнични листове за общо заболяване и за бременност и раждане. Издадени са още болнични листове за майчинство, с периоди на временната неработоспособност както следва: 16.07.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл. от 14.12.2017 г. до 15.09.2018 г. и от 15.09.2018 г. до 31.05.2019 г. вкл. длъжностните лица от ТП на НОИ София-град, в резултат на данни от проверка в информационните масиви са установили, че Ноу Фрейм България АД не осъществява търговска дейност. По отношение на дружеството е проведено контролно производство по чл.108, ал.1 КСО и за разходване на получените от жалбоподателката обезщетения за временна неработоспособност. При осъществения последващ контрол е извършена проверка на разходите на ДОО за дружеството работодател, за което съгласно отговор от 26.09.2018 г. и 10.12.2018 г. ТД на НАП София-град констатира, че осигурителят е вписан в ТР на 08.08.2013 г. като правоприемник на Ноу Фрейм Медия България ЕООД. От последното са подадени уведомления за сключени трудови договори с общо 67 лица за периода от м.08.2013 г. до м. 09.2018 г., като трудовите доктори на 65 от тях са прекратени. За проверявания период дружеството е подавало декларации обр. 1 и 6, но не е внасяло дължимите осигуровки, като изискуемите публични вземания, събирани от НАП към 29.10.2018 г. са в размер 224 666,98 лв. Ноу Фрейм Медия България е имало дейност от месец 08.2013 г., до месец 05.2014 г. и от месец 08.2014 г. до месец 02.2015 г. с минимални обороти, а от март 2015 г. няма дейност. В писмени обяснения до НАП е декларирано, че дружеството не извършва дейност от месец 07.2014 г. Последното няма публикувани годишни отчети за дейността за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 година. Резултатите от назначената проверка са обективирани в констативен протокол КВ-5-21-00753316/12.05.2020 г. Контролните органи са констатирали, че подаваната информация от Ноу Фрейм България АД по чл.5, ал.4, т.1 КСО в Регистъра на осигурените лица не съответства на действителното фактическо състояние. Издадени са задължителни предписания ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г., които са влезли в сила, за заличаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО, в това число и подадени за Т. Каменова с код вид осигурен 10, за периода от 01.03.2015 г. до 29.02.2019 г. вкл. При тези обстоятелства, е издадено разпореждане РВ-3-21-00830139/26.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.2 и 3 КСО, във вр. с чл. 114, ал.2, т.2 КСО е разпоредено на Т. Каменова да възстанови добросъвестно получено ПОВН за времето от 03.09.2015 г. до 31.05.2019 г. в размер на 77 758.27 лв. главница. С решение 1040-21-81 от 21.01.2021 г., директорът на ТП на НОИ- София-град е потвърдил горното разпореждане. С обжалваното в касационното производство решение 1244/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 2578/2021 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Каменова срещу решение 1040-21-81 от 21.01.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-00830139/26.10.2020 г., и е присъдил разноски. В първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, заключението от която настоящата инстанция кредитира като изготвено от лице с нужните познания в областта и неоспорено от страните. Пред АССГ са разпитани контролни органи в качеството им на свидетелите: старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ София град и главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ София град, както и главен счетоводител на Ноу Фрейм България АД, чиито свидетелски показания касационната инстанция приема за обективни и непротиворечиви. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, се развива и протича между компетентния орган НОИ, и техния адресат - съответния работодател, осигурител. Съгласно цитираната норма на чл. 114, ал.2, т.2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Установени са нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. От събраните доказателства по делото се установя, че след извършената проверка в Ноу Фрейм България АД, за периода 01.03.2015 г. 29.02.2019 г. данните са заличени поради липса на търговска дейност от страна на дружеството. За цитирания времеви период, касационния жалбоподател не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 3 от ДР на КСО. Липсата на доказателства за осъществявана от дружеството търговска и стопанска дейност през посочения период, включително и за реализирани приходи, изключва осъществяването на трудова дейност в негова полза от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, между които безспорно е Т. Каменова. Именно защото лицето не е престирало труд при дружеството, но въпреки това е заявило получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност и го е получавало за периода от 03.09.2015 г. до 31.05.2019 г., то дължи неговото възстановяване. Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател, че през времето на своята неработоспособност, през което е получавал парични обезщетения от ДОО не е необходимо да се доказва полагането на труд. В контекстта на процесния казус качеството на осигурено лице респективно дължимостта на осигурителните вноски се обезпечава с доказването на реално полаган труд. При липсата на пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че Т. Каменова действително е осъществявала трудовите си функции в Ноу Фрейм България АД, настоящият касационен състав намира, че обосновано административните органи са издали оспорените актове. Ирелевантни са наведените твърденията в касационната жалба за пренебрегване на дадените от Т. Каменова обяснения. Разпитът на жалбоподателката няма съответстващата доказателствена тежест, за да опровергае писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, при анализа на чиято съвкупност първоинстанцонният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения акт. Извън това, показанията й не установяват по несъмнен начин полагането на труд от лицето в полза на Ноу Фрейм България АД в конкретен относим за казуса период. С оглед на гореизложеното, не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,