Решение № 677 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2018 г.

Решение № 677 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "БА"ЕООД моли да бъде отменено решение № 3339/21.05.2018 г. по адм. д. № 8794/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2222-02160-07553-091-001/19.04.2017 г. на ТД на НАП – София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде назначена експертиза, която да установи каква част от сделките не са разплатени от получателя – ревизираното лице на доставчика. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2222-02160-07553-091-001/19.04.2017 г. на ТД на НАП – София, с който за периода м. 12. 2011 г., м. 3. 2012 г., м. 1 -10. 2013 г. и м. 1. 2014 г. – м. 11. 2015 г. е вменена отговорност на "БА"ЕООД в размер 137 237, 46 лв с лихви на основание чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС по фактури на "БАЛ медия"АД за доставка на услуги по представителство и реклама във вестник "19 минути", по които данъкът не е внесен изцяло от доставчика. За да отхвърли жалбата против РА съдът подробно е обсъдил констатациите в РА за свързаност между ревизираното лице и доставчика "Бал медия"АД и е приел, че ревизираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен, след като от доставки на стойност 1 582 044, 79 лв е заплатило 978 665, 24 лв, което представлява 61% от стойността на доставките. Касаторът поддържа, че е нередовно призован за първото по делото съдебно заседание на 14.11.2017 г. Призовката е връчена на посочения в жалбата до АССГ адрес: гр. София, ул. Владайска № 49, ет. 1 на адвокатски сътрудник Д. И. В касационното производство е представено удостоверение № 1510/18.07.2018 г. на председателя на Софийския адвокатски съвет, според което Адвокатско дружество "Райчева, Варадинов и партньори" с адрес: гр. София, ул. Владайска № 49, ет. 1 към момента на издаване на удостоверението няма и не е имало регистрирани адвокатски сътрудници. Удостоверението е подписано със запетайка, без да е посочено името на лицето, което го е подписало и длъжностното му качество в САС и е подпечатано с печат на САС. В РД е констатирано, че доставчикът има невнесени задължения по справки-декларации за посочените периоди без м. 1. 2013 г., образувано е производство за принудително изпълнение, наложени са обезпечителни мерки за главница от 395 205, 30 лв и 102 150, 43 лв лихви. Констатирано е, че доставчикът не притежава имущество, от което е направен извод, че дължимият и невнесен данък от доставчика е невъзможно да бъде внесен. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. От цитираната разпоредба следва, че отговорност за невнесен от доставчика данък може да се търси от получателя, когато доставките са осъществени. По чл. 177, ал. 2 от ЗДДС отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК. Цитираната алинея изисква да е съставен РА, с който да са установени задълженията на доставчика и фактът, че данъкът няма да бъде внесен. По делото няма данни бил ли е съставен РА на доставчика за определяне на данъчните му задължения за периодите, обхванати от процесната ревизия, който въпрос съдът следваше да изясни. Справките-декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 1, т. 2 от ДОПК, но за да се вмени отговорност на получателя по осъществена доставка за невнесен данък от доставчика следва да е установен дължимият размер данък с лихвите от доставчика, което може да се извърши по окончателен начин само с влязъл в сила ревизионен акт. Съдът не е обсъдил доказателствата, на които е основана констатацията в РД за липса на имущество на доставчика и е направен извод, че данъкът е невъзможно да бъде внесен. В цитираната от съда служебна бележка от 13.02.2017 г. от ТД на НАП-София, /намираща се на л. ЗЗ от папка IIІ-8 от преписката/, е посочено, че е образувано изпълнително производство за принудително изпълнение на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК № 7287-00001/25.11.2011 г., описани са наложените обезпечителни мерки от 2013 г. и 2016 г., и в т. 7 е посочено, че дружеството не притежава имущество, съгласно извършени проучвания. В писмото липсват данни за събрани суми по цитираното публично изпълнително производство, поради което изводът, че данъкът не е внесен е необоснован. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно размера на невнесения данък, свързан с ползуваното право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице и дължимите за него лихви. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на данъчната администрация да представи доказателства бил ли е съставен ревизионен акт на доставчика за установяване дължимите от него данък и лихви по ЗДДС за процесните периоди, да представи доказателства за констатациите в РД за липса на имущество на доставчика, както доказателства от образуваното публично изпълнително производство има ли извършени плащания от длъжника по него. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,