Решение № 8829 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 333/2012 г.

Решение № 8829 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 333/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе против решение № 54/24.11.2011 г. по адм. дело № 458/2011 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Светозар Николов Косев не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 54/24.11.2011 г. по адм. дело № 458/2011 г. Административен съд - Русе е отменил по оспорване от Светозар Николов Косев, от гр. Русе решение КРД № 204/28.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 424/18.08.2011 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ за внасяне в приход на ДОО на сумата от 550,48 лева, от които главница 399,00 лева, недобросъвестно получени парични помощи за профилактика и рехабилитация за периода 12.09.2009 г. - 21.09.2009 г. и лихва 151,48 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Правилно административният съд е съобразил, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита и времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ, работодателят по своя преценка може да разреши искания неплатен отпуск, независимо от това дали работникът е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от трудовия му стаж. В тази връзка разрешеният на Косев за ползване 10-дневен неплатен отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 352, т. 3 от КТ, също е трудов стаж, а съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО и осигурителен такъв, макар да не е полагал труд и да не е реализирал доход, върху който да са внесени, респективно дължими осигурителни вноски. Предвид на това, за периода 02.09.-15.09.2009 г., той е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (актуална редакция). Такъв е бил и по времето на платения отпуск, разрешен му от 16.09 - 30.09.2009 г. С оглед на това същият правомерно се е ползвал от помощта по чл. 13в от КСО във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/13.02.2007 г. за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация във връзка с проведеното възстановяване в БХ "Роза", гр. Стрелча в периода 12.09.2009 г. - 21.09.2009 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение