Решение № 10529 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, срещу Решение 12009/07.04.2025 г., постановено по адм. дело 11213/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Търки Хаус ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221422005480-091-001/06.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1501/20.10.2023 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил констатациите на приходните органи и възраженията на ответника, изложени в хода на съдебното производство. Кредитирани са свидетелски показания, които противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Оспорен е изводът на съда за реално изпълнение на спорните доставки от дружеството, издало процесните фактури, като се сочи, че в представените първични и вторични счетоводни документи не се съдържа конкретно описание на стоката, не е доказано мястото на предаването й и начинът на транспортиране. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Търки Хаус ЕООД, чрез адв. Зарева, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221422005480-091-001/06.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1501/20.10.2023 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Търки Хаус ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2022 г. в размер на 64 800,00 лв., в резултат на което е определен данък за внасяне в размер на 329,28 лв., ведно с лихви в размер на 19,91 лв., при деклариран от дружеството резултат за периода 64 470,72 лв. за възстановяване. Установено е, че през данъчен период м. 08.2022 г. Търки Хаус ЕООД е упражнило право на данъчен по 5 бр. фактури, издадени от БГ Гранити ЕООД, с предмет на доставка - течен тор. Всяка от фактурите е с данъчна основа от 64 800,00 лв. и с начислен ДДС в размер на 12 960,00 лв. Според представените пред приходните органи обяснения от ревизираното дружество, полученият течен тор е вложен в стопанисваната от същото лешникова градина, като торенето е извършвано със собствен земеделски инвентар. Посочено е, че стоката е транспортирана с товарен автомобил Грейт Уолл Стийд 5 с рег. [рег. номер], собственост на Търки Хаус ЕООД, управляван от В. Г., назначен на трудов договор, и е получена от склад на БГ Гранити ЕООД, находящ се в гр. София, [жк], [улица], за което са съставени приемно-предавателни протоколи. Съгласно сключен Договор за доставка на течен тор от 01.08.2022 г. уговореното между страните възнаграждение в размер на 388 800,00 лв. следва да бъде заплатено наведнъж по банков път в срок до 6 месеца от доставката. Установено е, че към момента на доставката не е извършено цялостно разплащане. От БГ Гранити ЕООД са представени копия на спорните фактури, Договор за доставка на течен тор от 01.08.2022 г., 5 броя фактури, издадени от Органик Ленд Интернешънъл ЕООД, приемно-предавателни протоколи и Договор за доставка на течен тор от 01.08.2022 г., сключен между БГ Гранити ЕООД и Органик Ленд Интернешънъл ЕООД. При извършена насрещна проверка, предходният доставчик - Органик Ленд Интернешънъл ЕООД, е представил следните документи: фактурите, издадени БГ Гранити ЕООД; Договор от 01.08.2022 г., с който не са договорени цени, вид, качество и количество на стоката; приемно-предавателни протоколи, в които не е посочено място на предаване, както и имената на лицата, положили подпис за приел и предал. Относно вида на стоката е представена снимка на туба с етикет Bio BOOST Biocanna, както и указание за употреба. Представена е фактура 300000004/26.10.2020 г., издадена от ОС- Строй ЕООД, с данъчна основа в размер на 256 500,00 лв. и ДДС в размер на 51 300,00 лв., с предмет по договор, както и приемно-предавателен протокол, съгласно който ОС- Строй ЕООД предава на Органик Ленд Интернешънъл ЕООД течен тор 6 000 литра. Допълнително, във връзка с издадената от ОС- Строй ЕООД фактура е представен Договор за покупко-продажба на оборудване от 15.07.2020 г. с Приложение 1, съдържащо снимки на оборудване, както и допълнително споразумение от 28.09.2020 г. към договора. Приходните органи са констатирали, че предмет на договора е оборудване, което ще бъде доставено от Република Чехия, а не е уговорена доставка на течен тор, като такъв е включен в приложението, а в допълнителното споразумение е уточнено, че стоката трябва да бъде доставена до склада на Органик Ленд Интернешънъл ЕООД на адрес гр. София, [улица]. Представени са и 2 приемно-предавателни протокола от 26.10.2020 г., като единият е за оборудване и е двустранно подписан и подпечатан, а вторият за течен тор 6 000 литра, не съдържа печати, данни за място на предаване на стоката, както и информация за лицата предали, съответно получили стоката. Анализ на счетоводството на дружеството е установил, че във връзка с доставката по фактура 300000004/26.10.2020 г. няма заведени стоки, които да са били предмет на последващи продажби. По отношение произхода на стоката е представена фактура 0000002435/12.10.2020 г. на стойност 131 148,37 евро от UNI CO S.R.L. Италия с приложен транспортен документ, в който е отразено място на доставка гр. София, [улица]. Във фактурата, която не е представена в превод на български език, е посочено оборудване за 53 685,65 евро и Liquid Fertilizer, чието количество е 6 000 без посочена мерна единица, на стойност 77 460,72 евро. Ревизиращите органи са констатирали, че ОС-Строй ЕООД не е декларирало ВОП от UNI CO S.R.L., както и италианското дружество няма деклариран ВОД към него. Ревизиращите органи са приели, че в случая не се установява наличие на родово определени вещи от вида на фактурираните при всеки от доставчиците по веригата, поради което те не са имали възможност да се разпоредят с конкретните стоки. Прехвърлянето на правото на собственост на процесните количества течен тор е останало недоказано, съответно не са налице реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, с оглед на което на Търки Хаус е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС в общ размер на 64 800,00 лв. по фактурите, издадени от БГ Гранити ЕООД. За да отмени оспорения РА, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Формиран е извод, че дружеството е съумяло да докаже осъществяването на материалноправните предпоставки за възникването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Обсъдени са заключенията на приетата по делото счетоводна експертиза, както и изслушаните свидетелски показания, като е прието, че е установен механизмът на извършване на доставката, включително транспортирането на стоките, както и последващото им използване с оглед установен добив на продукция от лешниковата градина на дружеството. Прието е, че с РА неправомерно е отказано право на данъчен кредит с мотиви за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците по веригата, при положение че не се установява знание или задължение за такова относно участие на дружеството в данъчна измама. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Първоинстанционният съд не е извършил дължимия анализ на събраните по делото писмени доказателства и констатациите на приходните органи, като е достигнал до неправилен и необоснован извод за доказаност на реалното изпълнение на доставките по спорните фактури. На първо място, съдът не е съобразил, че процесните фактури не съдържат нормативно предвидените реквизити съобразно изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като стоката не е индивидуализирана в достатъчна степен не са посочени марка, модел на продукта, както и разфасовка. Конкретно описание на предмета на доставка не се съдържа и в представените вторични документи договор и приемно-предавателни протоколи, както и в доказателствата за предходни доставки. Така констатираната нередност е съществена, тъй като препятства установяването на действителния предмет и реалното му съществуване, респ. предаването му от доставчика на получателя. Този извод се потвърждава и от противоречивите данни, съдържащи се в събраните от административния съд писмени и гласни доказателства. Така, според представената от Органик Ленд Интернешънъл ЕООД (предходен доставчик на БГ Гранити ЕООД) снимка, доставката е на туби с етикет Bio BOOST Biocanna, но липсва посочване на разфасовката в литри. Приходните органи са констатирали, че указанието и снимката на продукта са разпечатки от сайта www.canna.bg/biocanna, като изображението е на 10-литрова туба. Същевременно, според писмени обяснения на управителя на ревизираното дружество, торът е в разфасовки от 20 литра (л. 172 от първоинстанционното дело). От друга страна, според свидетелските показания на В. Т. служител на ревизираното дружество, тубите са били 20-25 литра. В тази връзка следва да бъде съобразено тълкуването, дадено от Съда на ЕС в решението по дело С-271/2012, съгласно което разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на стоки/услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая описанието на предмета в процесните фактури по никакъв начин не разкрива конкретния вид на фактурираната стока, което препятства проверката за реалното изпълнение на спорните доставки на единствено родово определените вещи. На следващо място, в представените приемно-предавателни протоколи не е посочено мястото на предаване на стоката, като същото не се установява и от останалите ангажирани от дружеството доказателства. В писмени обяснения управителят на Търки Хаус ЕООД е заявил, че стоката е получавана от склад на продавача, находящ се в гр. София, [жк], [улица], какъвто не е установено БГ Гранити ЕООД да стопанисва. Нещо повече, на посочения адрес, според допълнително споразумение към Договора за покупко-продажба на оборудване от 28.09.2020 г., се намира склад на Органик Ленд Интернешънъл ЕООД, което се твърди, че е предходен доставчик на БГ Гранити ЕООД. Същевременно, в пътните листове, представени от ревизираното дружество, в описаните маршрути не фигурира посоченият адрес, а е посочено единствено [жк]. Следва да бъде съобразено също, че с представените при ревизията и в съдебното производство писмени и гласни доказателства от ревизираното лице не е доказано по категоричен начин кое лице е получавало фактурираните стоки, в качеството на представител на Търки Хаус ЕООД. Всички приемно-предавателни протоколи са подписани като приемащ от В. Г., който през ревизираните периоди е в трудово правоотношение с ревизираното дружество. Същевременно, според показанията на свидетеля В. Т. (л. 406, гръб от първоинстанционното дело), тя лично е получавала стоката, която е превозвала със служебния джип, чиято марка не помни. Свидетелката е заявила също, че понякога торът е получаван от шефът й, чието име не е посочила. Тези съществени противоречия между ангажираните от Търки Хаус ЕООД доказателства обуславят правилност на извода на приходните органи за липсата на основната предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по спорните доставки- реалното им изпълнение от доставчика, в т.ч. чрез прехвърляне правото на разпореждане с фактурираните стоки към получателя. В тази връзка следва да бъде съобразено разбирането на Съда на ЕС, застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Посоченото тълкуване на Директива 2006/112 е възприето и в трайна практика на ВАС, съгласно която, освен наличието на фактура, доказателства за счетоводното й отразяване от получателя и за плащане, за целите на облагането по ЗДДС е от значение има ли достатъчно данни за реално осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти, на която съответства начислен данък. В случая от ангажираните от Търки Хаус ЕООД доказателства не се установява действително извършена доставка на стоки от издателя на фактурите, а противният извод на административния съд е необоснован и противоречи на материалния закон, което налага цялостна отмяна на обжалваното съдебно решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго, с което жалбата на дружеството срещу процесния РА да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП се следват разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 12 186,40 лв., от които 5 834,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции и 518,40 лв. държавна такса за касационното оспорване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,