Решение № 183 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2017 г.

Решение № 183 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на И. И. С. от С. за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд П. от 18.04.2016 г. по гр. д. № 24/2016 г., с което е потвърдено решението на Окръжен съд Хасково от 11.08.2015 г. по гр. д № 136/2015 г. в частта, с която са отхвърлени претенциите на С. срещу МБАЛ [фирма] Х. за разликата над 26531. 46 лв. до пълния размер 516769. 10 лв., представляващи неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство на дружеството по гр. д. № 274/2012 г. по описа на ОС Хасково, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 422 ГПК., и за разликата над 258. 72 лв. до 5039. 22 лв. мораторна лихва. Като основание за отмяна се сочи наличието на ново писмено доказателство – резолюция от 5.11.2013 г. на лице от кабинета на министър-председателя "До г-н/г-жа дирекция "Правна" получено на ръка от МБАЛ –Х. за съгласуване 5.11.2013 г. подпис /не се чете/ изпраща: Кабинет на министър-председателя" върху молба-становище за първото съдебно заседание по гр. д. № 274/2012 г., с което /доказателство/ се удостоверявало времето, в което адвокат С. е изготвила становището /преди първото заседание и преди оттегляне на пълномощията й/, предаването му от адвокат С. на дружеството /преди първото заседание и преди оттегляне на пълномощията й/ и ползването на становището за нуждите на правната му защита по посоченото дело, които доказателство и обстоятелства молителката открила/за които узнала на 9.08.2017 г. Писменото доказателство и обстоятелствата били от съществено значение за правилното решаване на спора и за преценката на съда по спорните въпроси за вида и обема на извършената от адвокат С. дейност в полза на ответника, за съществото на адвокатската дейност – процесуално представителство или изготвяне на документ и как следва да се определи размерът на възнаграждението за реално извършената адвокатска дейност, вкл. като се съобрази молбата-становище – като за процесуално представителство или като за положен труд. Молбата-становище давала ясна представа за извършената адвокатска дейност и била категорично доказателство за осъществено от адвокат С. процесуално представителство. Изводът на съда, че извършената дейност не представлява процесуално представителство, бил мотивиран от обстоятелството, че "представено е и становище за първото по делото заседание, но няма доказателства същото да е депозирано пред съда", и затова определил възнаграждението само за изготвянето на исковата молба, а не съобразно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. Представеното доказателство опровергавало твърдението на ответника, че становището не е съществувало преди първото с. з. и не му било известно, то установявало, че молителката до датата на оттеглянето на пълномощията е извършила действия, типични за процесуалното представителство пред съд – проучване на отговора на исковата молба и на доказателствата, представени с него, изготвяне на молба-становище по възраженията и исканията, допълване и уточняване на фактическите твърдения в исковата молба, изготвяне на становище по доклада на съда по чл. 146 ГПК, допълване, уточняване на доказателствените искания и мотивиране на нови такива съобразно отговора, добросъвестно изготвяйки го по всички въпроси, разглеждани в първото с. з., предоставяйки го своевременно на ответника, който е можел да го ползва по своя преценка. Поради оттеглянето на пълномощията й адвокат С. не могла да представи становището по делото, това можело да стори само дружеството, което не можело да се вмени в нейна вреда. Лишаването на адвокат С. от възможността да участва в съдебно заседание и да защити правната си позиция и интереса на болницата не променяло обстоятелството, че тя е работила повече от две години по казуса, проучвайки документи, изготвяйки професионално книжата по делото, провеждайки частни производства, получавайки съдебни книжа, изготвяйки исковата молба и молбата-становище. Новооткритите доказателство и обстоятелства обуславяли различни фактически и правни изводи – че извършената адвокатска дейност не се заключава само до подготвяне, изготвяне и подаване на искова молба, а представлява представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв., за което й се дължи възнаграждение по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. За оттеглянето на пълномощията поради липса на финансови средства молителката не носела вина, с изготвеното становище юрисконсултите на дружеството сами можели да проведат защитата, по решение на ръководството то не било ползвало становището пред съда, не потърсило значителните по обем доказателства, намиращи се и сега при молителката, резултатът от които управленски решения бил поредният пропилян държавен интерес в значителен размер. При правилно установяване на фактите съдът би определил размера на дължимото се адвокатско възнаграждение не по аналогия, а съобразно чл. 36, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗАдв. и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата за отмяна МБАЛ [фирма] Х. е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Молбата за отмяна е допустима - съдържа твърдение за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. и е подадена /на 25.09.2017 г. / в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК - видно е от показанията на свидетелката М. П., работеща в един офис със С., които не се опровергават от други доказателства, че писмо с приложена в него молба-становище с резолюцията от 5.11.2013 г., сочена като ново писмено доказателство, адресирано до молителката, е получила свидетелката в началото на м. август /8-10 август/ 2017 г., веднага след което й съобщила за него. За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС на РБ взе предвид следното: За да постанови решението, недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС ІІІ ГО по гр. д. № 3609/2016 г. и влязло в сила, чиято отмяна се иска, П. е приел, че: ищцата /сега молител/ е предявила иск по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът й дължи 516769. 10 лв., представляващи неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 274/2012 г. по описа на ОС Хасково, и 5039. 22 лв. мораторна лихва за определен период. Установено е, че на 21.02.2012 г. ответникът е упълномощил адвокат С. да го представлява, като подаде срещу [община] ревандикационен иск относно три имота и иск за обезщетения за лишаване от владение и от получените добиви от тях за общо 45755 лв., както и да осъществява процесуално представителство по исковете; с уведомление от 8.11.2013 г. /преди насроченото за 11.11.2013 г. първо с. з. / ответникът е оттеглил пълномощията си; не е спорно, че договор между страните не е сключван, като е посочено, че това е поради липса на данни към датата на подписване на пълномощното за цената на вещните искове, която е база за определяне размера на адвокатското възнаграждение, при това положение и на основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв. размерът на възнаграждението е определен с решение от 12.09.2014 г. на ВАдв. С, компетентен за това, но размерът не е безусловен – това решение само замества волята на страните за размера съобразно твърдяната правна помощ; в изпълнение на предоставените й права С. направила предварителни проучвания, изготвила и депозирала на 18.04.2012 г. в ОС Хасково искова молба, към който момент страните са били наясно с цената на предявените парични искове; към 2.07.2012 г., когато по гр. д. № 274/2012 г. е представено удостоверение за данъчна оценка, страните са знаели /били са длъжни да знаят/ и цената на предявените вещни искове, като цената на всички искове е 21509546 лв.; на С. е било възложено в качеството й на адвокат извършването на определени действия, представляващи правна помощ и съдействие, за труда за което се дължи възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв., още повече, че са предвидени минимални размери с Наредба № 1/2004 г.; възнаграждението може да бъде само за извършена дейност и/или за постигнат резултат, но винаги за дейност, която е в полза на представлявания и пряко е насочена за защита на интересите му. Прието е, че адвокат С. е била упълномощена с две групи права – да подаде искова молба срещу [община] и да осъществява процесуално представителство по предявените искове. Посочено е, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАдв. упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на молби, тъжби, заявления, жалби и др. В случая С. е депозирала исковата молба, искане за освобождаване на дружеството от заплащане на държавна такса, оставено без уважение, вкл. по реда на инстанционния контрол, и искане до ВАдв. С за намаляване на евентуалното адвокатско възнаграждение, оставено без разглеждане. Представено е и становище за първото по делото заседание, но няма доказателства то да е депозирано пред съда. При това положение е направен извод, че трудът на С. за изпълнението на волята на представлявания да подаде искова молба следва да бъде възмезден с присъждането на 26531. 46 лв. възнаграждение, определено по аналогия по чл. 6, т. 8 от Наредба № 1/2004 г. съобразно цената на предявените искове. Направените искания за освобождаване от първоначално внасяне на държавна такса и за намаляване размера на евентуалното възнаграждение съобразно цената на исковете очевидно не са били в полза на ищеца. Прието е и че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв. упражняването на адвокатска професия включва и представителство и защита на правата и интересите на доверителите пред органите на съдебната власт. Изготвянето и подаването на искова молба е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не е същинско процесуално представителство пред съд с оглед разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв. и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно адвокат С. не е осъществила процесуално представителство по предявените искове в изпълнение на предоставените й правомощия с пълномощното, поради което не й се дължи възнаграждение за процесуално представителство. По настоящото дело е представено заверено копие от молбата-становище с резолюция от 5.11.2013 г. на лице от кабинета на министър-председателя "До г-н/г-жа дирекция "Правна" получено на ръка от МБАЛ – Х. за съгласуване 5.11.2013 г. подпис /не се чете/ изпраща: Кабинет на министър-председателя". От удостоверение от 5.06.2018 г., издадено от главния секретар на Министерския съвет, както и от показанията на свидетелката Б., работила към 5.11.2013 г. като секретарка на министър-председателя в кабинета му, се установява, че свидетелката собственоръчно написала текста на резолюцията на бланка на кабинета. Документът й бил предоставен чрез служебния й куриер, след като представител на болница Х. /неназован/ поискал по телефона тя да организира среща с кабинета на премиера или със съветници и я помолил да се запознае с молбата. Виждайки, че става въпрос за дело, свидетелката отправила документа към Дирекция "Правна", каквато била практиката. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. това основание за отмяна се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на допуснати от страната процесуална небрежност или от съда процесуални нарушения. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора. "Нови обстоятелства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени. "Нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/. Твърдяните в настоящото производство от молителката като нови писмено доказателство - резолюцията от 5.11.2013 г. и обстоятелства, които тя удостоверява - не отговарят на предвидените в закона условия за това. На първо място следва да се посочи, че в исковата си молба, както и в инстанционното производство, освен твърдение, че адвокат С. е изготвила молбата-становище преди оттеглянето на даденото й от ответника пълномощно и преди първото по делото съдебно заседание по гр. д. № 274/2012 г., тя не е заявила и твърдения, че преди тези моменти е и предоставила на дружеството молбата-становище. Ето защо представеният документ не може да има характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК относно това обстоятелство, тъй като не отговаря на изискването да касае факти от значение за спора, релевирани в инстанционното производство. Освен това, изготвянето на молбата-становище и предоставянето й на ответника не са обстоятелства, които са били неизвестни на молителката, с оглед твърденията й, че изготвянето и предоставянето са извършени от нея преди оттеглянето на даденото й пълномощно и преди първото по делото заседание, следователно тези обстоятелства не са новооткрити. На следващо място, представеното писмено доказателство не отговаря на изискването пряко да установява твърдяните като нови обстоятелства. Резолюцията от 5.11.2013 г. не е обективирана върху молбата-становище, а в съставен отделен от нея документ. В този документ не се съдържат данни, които пряко да го свързват с молбата, респективно с гр. д. № 274/2012 г. – в случая такава връзка само се индицира чрез свидетелските показания и представеното в настоящото производство удостоверение, което, както вече бе посочено, не е допустимо в отменителното производство. В документа не се съдържат и данни, пряко установяващи изготвянето на молбата от адвокат С., предоставянето й от нея на ответника преди първото по делото съдебно заседание и преди оттеглянето на пълномощното, както и ползването й от последния за нуждите на защитата си по гр. д. № 274/2012 г. От друга страна, сочените писмено доказателство и обстоятелства не са и от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като с атакуваното по реда на отмяната решение съдът не е отрекъл съществуването на молбата-становище към твърдяния момент /преди първото съдебно заседание по гр. д. № 274/2012 г. /, а обусловилият изхода на делото негов извод е, че няма доказателства тя да е била депозирана пред съда по посоченото дело /че молбата-становище не е ползвана от ответното дружество пред съда се сочи и в молбата за отмяна/, при което и защото с изпълнението на волята на представлявания да подаде искова молба не е осъществено от адвокат С. същинско процесуално представителство пред съд по делото, възнаграждение за такова не й се дължи. Преценка за наличие/липса на вина на молителката за оттегляне на пълномощното и за значението им в разглеждания случай не се дължи, тъй като тя би била извън рамките на настоящото извънредно извънинстанционно производство за контрол на влязлото в сила решение. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този извод на молителката не се следват разноски. Разноски не се следват и на ответника по молбата за отмяна, тъй като той нито е заявил искане за това, нито е представил доказателства да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,