Решение № 3472 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2016 г.

Решение № 3472 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 133 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1378/2014 г. на Административен съд Б. в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати на К. Г. Д. обезщетение в размер на 600 лева (шестстотин лева) за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие лошите материални условия, при които същият е изтърпявал присъда лишаване от свобода в Затвора в Б.. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба на К. Д. в осъдителната част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. Подробни аргументи в тази насока са развити в представеното на 15. 02. 2017 г. писмено становище. О. К. Г. Д. в съдебно заседание, чрез адв. П. Г. от АК Б. оспорва касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и обосновано. Намира делото за изяснено, като от съда са изложени обстойни и обосновани мотиви. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита за основателно възражението в жалбата, че по делото не е доказан основният релевантен факт, а именно, настъпила ли е промяна в психологичното и физиологично състояние на лицето през процесния период, която да е пряка и непосредствена последица от условията, при които е изтърпявало наказанието, предвид обстоятелството, че престоят му в затвора в Б. през посочения по-горе период не е изолиран, а е бил предшестван и следван от престой в същия и в други затвори в страната за изтърпяване на наказания по други наказателни дела. Счита, че изводът за основателност на иска е направен при неизяснена фактическа обстановка. Намира това за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и съответно, до неправилност на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на К. Г. Д. с претендирано обезщетение за период от месец август 2010 г. до месец март 2011 г. за претърпяните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответника при осъществяване на възложената му от закона (ЗИНЗС) дейност по изпълнение на наказанията да му осигури своевременно медицинско обслужване и приемливи материални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с цел зачитане на човешкото му достойнство и спазване на забраната, установена в чл. 3 ЕКПЧ, а именно достатъчно жизнено пространство в килиите, в които е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, достъп до естествена светлина и чист въздух в помещението и др. В исковата молба се твърди, че престоят в затвора е причинил неимуществени вреди, заради нечовешките материалните условия, при които той е бил принуден да пребивава в нарушение на изискванията, установени в ЗИНЗС, при което е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ и заради неосигуряване на медицинско обслужване. С обжалваното Решение № 133 от 03.02.2016 г. постановено по адм. дело № 1378/2014 г. на Административен съд Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. С. към Министъра на правосъдието да заплати на К. Г. Д. обезщетение в размер на 600 лева (шестстотин лева) за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие лошите материални условия, при които същият е изтърпявал присъда лишаване от свобода в затвора в Б. в периода от месец август 2010 г. до месец март 2011 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛЕН искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 600 лева до пълния предявен размер от 11 160 лева. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ, възможност поддържане на нормална хигиена и липса на чист въздух. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери и към момента на пребиваването му са били пренаселени и с лоши хигиенни условия. От съда е направен подробен анализ на практиката на ЕСПЧ по аналогични казуси. На база това се приема, че доказаните лоши материални условия, в които е държан ищецът в затвора в Б.- представляват сами по себе си унизително, недостойно и нечовешко третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. Същите са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът твърди, че е претърпял, и обосноват настъпили за него неимуществени вреди. Счита се, че следователно същият има право на парично обезщетение на посоченото основание, което е предвиденото в ЗОДОВ средство с компенсаторен характер за случая. По отношение на медицинското обслужване, решаващият съд намира искът за изцяло недоказан на посоченото основание и размер. Посочва, че по делото не са ангажирани никакви доказателства ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през процесния период и да му е отказано лечение или терапия. Приема се, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетено естеството на увреждането и степента на претърпяните страдания и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 600 лева. Преценява се, че в останалата част, до претендирания размер от 11 160 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на ГДИН, с които се намира иска на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Правилни са изводите на АС Б., че по отношение на медицинското обслужване, ищецът не доказва, да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана, поради което оплакванията на лишения от свобода в тази насока са неоснователни. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за неговото намаляване. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора - Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора- Б.. О. това видно от Становище от 29.12.2014 г. (л. 42) и Докладна записка от 08.04.2015 г. (л. 77) лицето не е било през целия период в З. Б., а често е пътувало до гр. П. и гр. С. за участие в съдебни дела, като е отсъствал общо 48 денонощия. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 600 лв. на 300 лв., а за разликата от 300 лв до 600 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Претенцията на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,