Решение № 11074 от 25.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7513/2017 г.

Решение № 11074 от 25.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7513/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от [фирма] с адрес на регистрация в [населено място] чрез процесуалния му представител - адвокат Н. Г. Б. за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на решение № 499 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 212/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 6040 от 19.05.2016 г. по адм. дело № 1644/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Твърди, че решението е неблагоприятно за него, тъй като той ще дължи в материално правен аспект продажната цена на вземане от 10 милиона евро на цедента [фирма] и отделно от това ще доведе до начисляване на недължими към настоящия момент допълнителни данъци, поради отписването му в данъчен аспект, като безвъзмездно дарение. Ответната страна - Директор на Дирекция "ОДСП", град Велико Търново при ЦУ на НАП изразява чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт С. И. Р. писмено становище за процесуална недопустимост на искането и алтернативно за неговата неоснователност. Ответната страна [фирма] изразява писмено становище за основателност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от лице, което излага доводи, че съдебното решение има сила по отношение на него и е неблагоприятно. Обосновава подробно и наличието на правен интерес. Спазен е срокът по чл. 240 във връзка с чл. 247 АПК. Това дава основание на съда да приеме, че искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Решението, предмет на настоящото дело е постановено в съдебно производство, проведено по реда на чл. 156-161 от ДОПК. То е образувано по жалба, подадена от [фирма] със седалище в [населено място] против ревизионен акт (РА) № 04251300020/15.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден изцяло с решение № 64/7.02.2014 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. С него за 2012 г. е определено допълнително задължение на дружеството за корпоративен данък в размер на 494 550. 67 лв., от който, след приспадане на авансово внесен данък в размер на 69 997. 84 лв., е определен за внасяне остатък в размер на 424 552. 83 лв. и лихви върху него в размер на 23 287. 61 лева. Страни в производството са били жалбоподателят, в качеството му на юридическо лице, срещу което е образувано и приключило административно производство по реда на АПК и административният орган. Съдът е разгледал повдигнатия пред него спор, събрал е допълнително доказателства, представени и поискани за събиране от жалбоподателя и е изложил приетите за установени факти по делото. Въз основа на тях е направил и правните си изводи. Приел е за недействителен договор за прехвърляне на вземания от 2.07.2007 година и анекс към него от 28.08.2013 година, сключени между [фирма], като цедент и [фирма], като цесионер за прехвърляне на вземане от [фирма] в размер на 10 милиона евро. В тази връзка е счел, че [фирма] е получил финансиране от [фирма] при липса на доказателства за възмездност на престацията към датата на нейното прехвърляне, доколкото са налице единствено сделки между свързани лица, без да е отчетено каквото и да било касово погасяване. Отделно от това липсват доказателства за предприети действия по нейното събиране. На следващо място и при условията на алтернативност, съдът е счел, че обезценката е извършена от жалбоподателя преди изтичане на 5-годишния давностен срок. При липса на условията на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, не би могла да се приложи хипотезата на чл. 34 от същия закон. Осчетоводеният разход в резултат на обезценка на вземане подлежи на признаване за данъчни цели, само ако отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство, предполагащо наличие на неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо. Такива по делото не са представени и дори не се твърдят от данъчно задълженото лице. Цялостният анализ на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, логическа и икономическа връзка е дал основание на съда да приеме за правилни изводите на органите по приходите за поведение от страна на адресата на ревизионния акт - [фирма], целящо отклонение от данъчно облагане чрез поредица от сделки и действия, водещи до отписване на разходи и заплащане на корпоративен данък в по-малък размер. По изложените две самостоятелни групи съображения, първоинстанционният съд е приел ревизионния акт в обжалваната му част за законосъобразен. С решение № 499 от 19.12.2014 година по адм. дело № 212/2014 година е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу него, като неоснователна. Решението е обжалвано с касационна жалба от дружеството, по която е образувано адм. дело № 1644/2015 година на ВАС, осмо отделение. С решение № 6040 от 19.05.2016 година, касационната инстанция е приела касационната жалба за неоснователна и е оставила в сила решението на административния съд, като правилно. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК, предявено от [фирма] за неоснователно. Безпротиворечива е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда право на всяко лице да иска отмяна на решение, което има сила и е неблагоприятно за него, макар и да не е било страна по делото. Същевременно обаче това лице следва да е имало качеството на заинтересована страна в административното производство. Както се сочи в решение № 11261 от 25.10.2016 година по адм. дело № 12148/2015 година на ВАС, петчленен състав - нормата е аналогична на разпоредбата на чл. 233 ГПК (отм.); и по отношение на нея намира приложение тълкувателно решение № 1/08.06.2001 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд. В него е прието, че законово признатото право на искане за отмяна на влязло в сила решение по отношение на лица, неучаствали по делото, е средство за защита на заинтересованите от актовете на администрацията органи и лица, които в нарушение на съответните процесуални правила не са били призовани, въпреки че техните права и законни интереси са пряко засегнати от постановеното решение по обжалвания административен акт и за тях липсва друг процесуален път за защита. За да се упражни правото е необходимо кумулативно да са налице три признака, предпоставящи основателността на искането за отмяна по този ред, а именно: лицето да не е конституирано като страна в процеса, решението да има сила спрямо него, както и за него да е налице законово обезпечено право на участие в делото. Наличието на описаните предпоставки произтича от характера и спецификата на административното производство. В настоящия случай органът по приходите е провел производство по установяване на задължения за данъци, които са в изричния предметен обхват на чл. 1 от ДОПК. Това налага прилагане на правилата за участие на субектите, уредени в него. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 страни в административния процес по кодекса са административният орган и всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано такова по ДОПК. С третата алинея на разпоредбата ясно са отграничени от страните всички онези субекти и лица, участващи в извършването на процесуални действия, обособени в самостоятелна група на "участници". Единствените им задължения по чл. 13, ал. 1 ДОПК са да оказват съдействие и да предоставят информация на органа по приходите при изпълнение на правомощията им. На трето място в ДОПК - чл. 14 е очертана процесуалната фигура на задължените лица, носители на задължението за данъци или отговорни за задължението на такива лица. Заявителят в настоящото производство не попада в нито една от категориите - той нито е лице, срещу което е образувано данъчно производство, нито е задължено лице по ДОПК. При съдебното обжалване разпоредбата на чл. 159, ал. 1 задължава съда на свой ред да разгледа жалбата с участие на страните. Конкретизира ги в следващата алинея, като решаващия орган и жалбоподателя. Законодателят не е предвидил възможност за участие на заинтересовани страни. Всичко това показва, че настоящото търговско дружество не е имало качеството на страна, нито в административното, нито в съдебното производство и съответно не е подлежало на конституиране, като такава. На следващо място, решението няма няма сила по отношение на него. С това съдебно решение със сила на пресъдено нещо е установено наличие на неплатено задължение за корпоративен данък от [фирма] и то на две самостоятелни алтернативни правни основания. С него жалбата на данъчно задълженото юридическо лице е отхвърлена, като неоснователна и обжалваният административен акт е приет за законосъобразен. Това предполага хипотезата на чл. 177, ал. 1, предложение първо от АПК, съгласно която решението има сила за страните по делото. [фирма] не е имало качеството на заинтересована страна в производството, поради което законосъобразно не е конституирано, като такава и постановеното решение няма по отношение на него сила на пресъдено нещо. Ето защо по отношение на него не е налице нито една от законовите предпоставки, обуславящи основателност на искане за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Поради това не следва да се анализира представеното ново доказателство, каквото е решение № 58 от 16.03.2017 година по гр. дело № 932/2016 година на районен съд - Свищов. То касае облигационен спор между търговски дружества, който е ирелевантен за законосъобразността на ревизионния акт и от там за съдебното решение, което го потвърждава. По този въпрос в аналогична хипотеза Върховният административен съд вече се е произнесал с решение № 1126 от 24.01.2013 година по адм. дело № 11802/2012 година на петчленен състав. По така изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото, заявителят следва да заплати на ответната страна сумата 300 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия