Решение № 9058 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Х., подадена чрез пълномощника адвокат Р. Воденичарски, срещу решение 177 от 21.01.2025 г., постановено по адм. дело 237/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приел е за доказани фактите посочени в постановлението на Апелативна прокуратура Пловдив, игнорирал е оневиняващите го такива, съдържащите се в постановление на Окръжна прокуратура Кърджали и не е събрал и преценил всички доказателства. Твърди, че са допуснати нарушения в процедурата по налагане на наказанието, като не са установявани факти и обстоятелства извън тези по досъдебното производство, а от него са искани обяснения за действия, които не са залегнали в решението на Дисциплинарния съвет и в заповедта за уволнение. В хода на дисциплинарното производство не е изяснена фактическата обстановка по случая, налице е неяснота относно действителните членове на Дисциплинарния съвет и не е обосновано защо е наложено най-тежкото наказание. Намира, че не са нарушени приложените разпоредби от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и заповедта не е издадена в съответствие с целта на закона. Счита, че доколкото е налице уронване престижа на службата, то се дължи на неверни медийни публикации, а не на негови действия, защото не е взел подкуп за издаване на удостоверение за търпимост, а е приел да извърши техническа услуга, която не се предлага от общината и не е налице умисъл. По изложените съображения иска отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание лично и чрез адвокат Р. Воденичарски поддържа жалбата и направените в нея искания. Представя писмени защити. Ответникът - кмет на Община Ардино, чрез пълномощника адвокат М. С., в представен писмен отговор, в съдебно заседание и с писмена защита, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Х. против заповед 526/06.06.2024 г., издадена от кмета на Община Ардино, с която на основание чл. 97, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като служител, заемащ длъжност - началник отдел Архитектура, благоустройство и общинска собственост , считано от 06.06.2024 г. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на Р. Х. за това, че на 27.06.2023 г. е уронил престижа на държавната служба, като е поискал парична сума в размер на 600 лева от посочено физическо лице за извършване на архитектурно заснемане с техническо описание на имот, от които е получил 300 лева в служебния си кабинет. От събрания доказателствен материал се установява, че на 28.06.2023 г. било съобщено в електронни медии и социални мрежи, че началникът на отдел Архитектура, благоустрояване и общинска собственост в Община Ардино е арестуван от полицейски служители за това, че е поискал от физическо лице посочената парична сума за издаване на удостоверение за търпимост. По случая се води наказателно производство, първоначално прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали, което впоследствие е отменено от горестоящ прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив с продължаване на разследването. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл (неспазване на правилата на КПСДА), вр. чл. 17, ал. 1 и чл. 21 КПСДА, вследствие на което е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Р. Х. е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение, са изпълнени. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не ангажира доказателства които да разколебаят изводите за неправомерно получено плащане на паричната сума и то в служебния му кабинет, като опитът му да обоснове теза, че плащането е било свързано с осъществяването на друга дейност е в противоречие с условията за несъвместимост при изпълнението на държавната служба по чл. 7, ал. 2, т. 2, 6 и 7 ЗДСл. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради необсъждане в цялост на събрани доказателства, кредитиране на фактите в постановлението на Апелативна прокуратура Пловдив, за сметка на тези от постановление на Окръжна прокуратура Кърджали. Следва да се отчете, че второто е отменено от горестоящата прокуратура с продължаване на воденото наказателно производство. На Х. не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление - подкуп, а за неспазване на етичните правила във връзка с получена парична сума от него в служебния му кабинет. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние извършено чрез действия, е достигнало до обществеността чрез публикациите в медиите и социалните мрежи, с което е уронен престижът на службата. То представлява нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, служебното правоотношение на Х. е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. Не се кредитират доводите в жалбата за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 2 ЗДСл. Дисциплинарнонаказващият орган преди издаването на заповедта е изслушал устните обяснения на Х., съгласно съставения протокол от 03.06.2024 г., като служителят е представил и писмени обяснения с peг. 93-17-7/03.06.2024 г. Той е бил поканен за това с връчена му покана peг. 93-17-6/27.05.2024 г., именно във връзка с нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, за което впоследствие е санкциониран. Преди да наложи наказанието органът е взел и становището на дисциплинарния съвет, съгласно решение 2/27.05.2024 г. и протокол 3/27.05.2024 г. Дисциплинарният съвет е надлежно определен със заповед 663 от 07.10.2022 г. на кмета на общината, при спазване на изискването на чл. 95, ал. 1 ЗДСл за участие на член с юридическо образование. Видно от съдържанието на оспорения акт в същия се съдържат подробни мотиви относно тежестта на извършеното нарушение, формата на вината, цялостното поведение на служителя, вида на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно обстоятелствата при извършването му. Отчетени са получаваните високи оценки от Х. за изпълнението на служебните му задължения, но това правилно е прието както от дисциплинарно-наказващият орган, така и от първоинстанционния съд, че не е основание за отпадане на отговорността, поради високата обществена опасност на настоящото деяние. Спазени са сроковете по чл. 94 ЗДСл, тъй като нарушението се счита за открито към момента на запознаване от кмета на общината с решението на дисциплинарния съвет от 27.05.2024 г. Заповедта е издадена в двумесечния срок - на 06.06.2024 г. и в едногодишния срок от извършването на деянието на 27.06.2023 г. Ето защо, доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител е ангажирана поради самия факт на неспазване на етичните правила. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, която е заплатила адвокатско възнаграждение от 1800 лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Същото следва да й бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК от касационния жалбоподател, при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение