Решение № 8206 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2018 г.

Решение № 8206 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Д. 888" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2317/21.12.2017 г. по адм. д. № 2964/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 405-ОП/17.10.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 500 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложеното в нея отменително основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 405-ОП/17.10.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин "Х. Г.", находящ се в гр. Д., и забрана на достъпа до обекта за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 3.10.2017 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че за извършена покупка на 1бр. дамско яке на стойност 49.60 лв не е издадена фискална касова бележка от намиращия се в обекта касов апарат с фискална памет. Установена е касова наличност от 3493,80 лв при касова наличност по дневния фискален отчет в размер 694,52 лв. Съставен е протокол за извършената проверка от същата дата, подписан от служители на дружеството без възражения. Предвид разликата между касова наличност по касовия апарат и фактическата наличност неиздадената фискална касова бележка за извършената контролна покупка не е единичен случай. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до него като за определяне продължителността на мярката и забраната са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. Законосъобразно съдът е приел, че е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, при което нарушение органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а определя само тяхната продължителност. Правилно съдът е приел, че срокът на принудителната административна мярка е определен по целесъобразност от органа, като е отчетено местоположението на търговския обект, неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Правилно са определени от съда и целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН - да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 186, ал. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,