Решение № 4572 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1345 от 18.11.2022 г. по адм. д. 1103/2022 г. Административен съд Бургас (АС-Бургас) е отменил Решение 32-168989/25.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция "Митница Бургас" и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 310 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба М. Савев от гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, с писмено отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение 32-168989/25.05.2022 г. към MRN 20BG001007019450R0, издадено от директора на Териториална дирекция "Митница Бургас", с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 12 868. 50 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 286. 85 лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено лицето М. Савев от гр. Бургас. Административен съд Бургас е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспореното Решение. Прието е, че последното е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд за основателност на оспорването могат да бъдат сведени до следното: На 28.05.2020 г. с MR 20BG001007019450R0 М. Савев е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Ауди, модел А6, с дата на първоначална регистрация 01.01.2014 г.; шаси WAUDFAFC2EN069920, с "Код на държавата на изпращане/износ" US Съединени американски щати; "Условие на доставка" - FOB - Франко - борд; "Метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); "Цена на стоката" 1 500. 00 USD; при "Добавяния и приспадания" - разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз - 899. 90 лв. и разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 241. 22 лв. Към процесната митническата декларация са приложени: акт за продажба (Bill of sale) от 10.02.2020 г. (л. 70-72); търговска фактура 9880/22.02.2020 г. за морски превоз, издадена от "K&K Global LLC" (л. 73-75); талон за собственост (certificate of title) на автомобила 01110143865141545/14.02.2020 г. (л. 85-87); търговска фактура 64438/26.05.2020 г., издадена от "Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз" ЕООД (л. 47) и морска товарителница (Bill of Lading) HLCUBSC200414706/10.04.2020 г. (л. 76-80). Съгласно данните в приложената морска товарителница HLCUBSC200414706/10.04.2020 г., издадена от Hapag-Lloyd, автомобилът е натоварен в отправно пристанище Savannah, GA на 10.04.2020 г. и е с получаващо пристанище Burgas, Bulgaria. Същата е с вписан получател Best Cars BS EOOD. При тези данни и съгласно приложените документи размерът на митническата стойност на стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като възлиза в размер на 3 599. 59 лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 2 699. 69 лв. (1 500 USD) и разходите за транспорт в размер на 899. 90 лв. (500 USD). Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 359, 96 лв. и за ДДС в размер на 840, 15 лв. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили последващ контрол на процесната митническа декларация и на придружаващите я документи. Те са анализирали наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на електронен сайт www. autoauctions.io, според която на аукцион от 06.03.2020 г. обявената продажна цена за автомобил със същия VIN номер на шаки и "odometer 90 121actual miles" в страната на износа е в размер на 6 650 USD и автомобилът е със статус "продаден" (SOLD). Поради това проверяващите са приели, че цената, посочена в сайта, превишава с 5 150 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 500 USD. С писмо peг. 32-247483/02.08.2021 г. (л. ЗЗ) митническите органи са изискали доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката и писмени обяснения от вносителя. В отговор с писмо рег. 32-278255/31.08.2021 г. (л. 32), М. Савев е посочил, че всички налични документи, относими към оформянето на стоката са представени на митническите органи, вкл. разходите за транспорт, товаро-разтоварни, обработващи, застрахователни и други операции, които са надлежно описани в митническата декларация. С писмо рег. 32-401233/10.12.2021 г. (л. 26) обективиращо съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, М. Савев е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MR 20BG001007015006R8/24.01.2020 г., като се вземе предвид продажната цена в размер на 6 650. 00 USD на автомобил със същия номер на шаси и със статус - продадена, увеличена с транспортните разходи. В резултат митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001007194504R0/28.05.2020 г. е изчислена в размер на 12 868. 50 лв. Съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е получено лично от М. Савев на 01.03.2022 г. (л. 31), като в определения 30 дневен срок не е получено становище. Изложеното по-горе относно определената митническа стойност е възпроизведени и в оспореното Решение 32-168989/25.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция "Митница Бургас", като е посочено, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложения акт за продажба (Bill of sale). В мотивите към административния акт е посочено също така, че в информацията от проведения аукцион са посочени и отчетени данни към 06.03.2020 г. за действителни мили 90 121 miles (Actual), които съвпадат с тези посочени в талон за собственост на автомобила (Certificate of title), както и посоченият продавач (Seller) Progressive Casualty Insurance е собственик (Owner) в талона за собственост. Изложени са доводи, че наличните данни не удостоверяват по безспорен начин достоверността на данните към датата на която е сключена сделката между продавача Satyrus Auto Sales и вписания купувач М. Савев, поради факта, че към датата на продажбата 10.02.2020 г. за собственик на автомобила съгласно талона за собственост (Certificate of title) от 14.02.2020 г., официално е посочен Progressive Casualty Ins Co и не е налице следваща продажба с купувач Satyrus Auto Sales или М. Савев. Според митническите органи, обстоятелството, че вносителят е представил акт за продажба (Bill of sale), издаден от Satyrus Auto Sales, предполага, че е възможна последваща препродажба с купувач М. Савев, която обаче не е подкрепена с доказателства и същата не може да послужи за митнически цели. В оспореното решение е прието, че в случай че е налице такава препродажба, в цената на автомобила, би следвало да са включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др. подобни. Първоинстанционният съд е приел, че МД с MR 20BG001007019450R0/28.05.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. чл. 84 от ЗМ, относно верността на данните, посочени в нея за реално платената цена за автомобила, която е релевантна за определяне на митническата му стойност, като с разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс (Регламент (ЕС) 952/2013), и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според решаващия съд липсват достоверни доказателствени източници, които да обосноват приложимостта на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на процесния автомобил. Съдът е приел, че не са налице достатъчно данни, които да мотивират основателни съмнения на митническите органи, тъй като в представената информация под формата на разпечатки от електронни страници www.en.bidfax. info и www.autoauctions.io не е отразено, че именно М. Савев е закупил процесния автомобил за сумата от 6 650 USD, освен това информацията, представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. Административен съд Бургас е посочил актуалната практика на ВАС по приложението чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при остойностяването на внасяните стоки, както и предвидения ред и критерии на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според първоинстанционния съд в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, а събраните доказателства сочат на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Решаващият съд е посочил и относимата практика на СЕС (решение С- 263/06, решение C-354/09 и решение C-291/15). По тези съображения АС-Бургас е достигнал до извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт при липса на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за липса на анализ на приложените по делото доказателства. Административен съд Бургас е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като след задълбочен анализ е формирал своите фактически и правни изводи. Спорният въпрос в случая се съсредоточава около наличието или липсата на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, а оттук и изпълнена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основателните съмнения на административния орган се основават на негодни доказателствени източници, тъй като той се е позовал на разпечатка от произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от М. Савев е 6 650 USD, а не както е посочено в митническата декларация 1 500 USD. В случая не се спори, че в талона за собственост (Certificate of title) на автомобила с VIN WAUDFAFC2EN069920, издаден на 14.02.2020 г. в страната на износ, в полето, което удостоверява собствеността (owner) е вписано "Progressive Casualty Ins Co". Безспорно е също така, че този талон за собственост е с дата предхождаща датата на аукциона 06.03.2020 г. От друга страна, с дата предхождаща аукциона е и търговска фактура 9880 от 22.02.2020 г. за морски превоз, в която като продавач е посочено "Satyrus Auto Sales", а като получател М. Савев. Най-сетне, представеният от М. Савев пред митническите органи акт за продажба от 10.02.2020 г. също е с дата предхождаща аукциона. В представената от административния орган информация под формата на разпечатки от електронни страници www.en.bidfax.info и www. autoauctions.io не е отразено, че именно М. Савев е закупил процесния автомобил за сумата от 6`650 USD, освен това основателно решаващият съд приема, че информацията, представена под тази форма, не е част от митническите информационни системи, т.е. не представлява служебна и/или официална такава, за да да се използва като база данни или за сравнение. Неоснователно е твърдението на касатора за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Административен съд Бургас обстойно е описал приложимия нормативен регламент, предвидения ред и методи за определяне на митническата стойност. Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване лежи върху митническия орган. Основателно решаващият съд се е позовал на решението по дело С- 263/06, т. 52, в което Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Както вече беше посочено, при липсата на данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден на М. Савев след участието му в аукцион на 06.03.2020 г., митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Кодекса. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то не са налице и основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, чиято е доказателствената тежест, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Решението на АС-Бургас не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение