Решение № 10513 от 18.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ФрешДом Българони ЕООД, [ЕИК], гр. София, Студентски град, [улица], представлявано от И. Златков, чрез адв. Расташки, срещу Решение 5719/12.10.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 4101/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С999-0455479/02.04.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата е въведено касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, аргументирано с пропуск на първостепенния съд да анализира малозначителността на деянието и липсата на мотиви в акта относно продължителността на срока на забраната за достъп до обекта. Без да оспорва, че обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти предполагат засилена охрана, подателят на жалбата подчертава, че с оспорената ЗНПАМ се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което ЗНПАМ бъде отменена. Претендира се присъждането на деловодните разноски. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности София, главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба и подчертава, че за осъщественото административно нарушение е издадено наказателно постановление, с което в тежест на търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер без той да се ползвал от правото си по чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Претендират се разноски за настоящата инстанция и се възразява за прекомерност на заплатеното на адв. Расташки възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С999-0455479/02.04.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин за плодове, намиращ се в гр. София, [улица], стопанисван от ФрешДом Българони ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според фактическите установявания на АССГ на 22.03.2021 г. в 16,07 ч. е извършена проверка на магазина, стопанисван от касатора. Преди легитимацията си органите по приходите направили контролна покупка на 2 бр. банани на обща стойност 0,95 лв., заплатени в брой преди легитимацията на проверяващите. Плащането е прието от Ю. Дерменджийски. За продажбата не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Съпоставката между касовата наличност и средствата, маркирани във фискалното устройство показала разчетена касова наличност от 94,95 лв., а фактическа 172,73 лв., въвеждане на пари в касата 35 лв. Тези констатации са отразени в протокол серия АА 0455479/22.03.2021 г., съставен с участието и на управителя на дружеството. АССГ е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца, който не сочи доказателства за опровергаване на констатациите в него. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Намерил е за неоснователен довода на касатора, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно целта на осъществената административна принуда с препращане към стр. 4 от акта, където са изложени съображенията на органа досежно срока и целта на наложената ПАМ. Посочил е, че продължителността на мярката е в рамките на установените от законодателя параметри, при съобразяване на спазваната от лицето финансова дисциплина, липсата на задължения към бюджета и като превенция срещу нежелан резултат за фиска при продължаване на нарушението. Решението е неправилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 22.03.2021 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Несъответна на отразяванията в протокола е констатацията на административния орган, възприета от съда, че положителната касова разлика възлиза на разликата между разчетената касова наличност по ФУ от 94,95 лв. и фактическата наличност от 172,73 лв. след като проверяващите са констатирали въвеждане на пари в касата в размер на 35 лв. Това означава, че положителната касова разлика е 42,78 лв. Липсват данни тя да е съпоставена със среднодневния оборот на дружеството /проверката е извършена във втората половина на работното време на обекта/ или със средномесечния, за да се прецени дали нарушението се практикува трайно. Настоящият касационен състав приема, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Те се изразяват в посочване на целите на принудителните административни мерки, до негативни последици за фиска и отклонение от данъчно облагане. Съобразителната част на акта в тази насока се изчерпва с тезата, че касаторът е търговец, поради което следва да е наясно с изискванията за осъществяване на тази дейност. Конкретното нарушение не е разгледано в контекста на цялостното поведение на ФрешДом Българони ЕООД спрямо публичните му задължения /справката в ТР показва, че дружеството е вписано в него на 26.02.2020 г./, не са обсъдени местонахождението на обекта, неговата обичайна клиентела, потенциалните възможности за реализиране на значителни обороти. Според ТР 4 от 22.04.2004 г. по т.д. 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При отсъствие на съображения относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона като критерий за неговата законосъобразност. Предвид посоченото, недостатъчен се явява доводът на ответника за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е необоснован и не съответства на материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено като бъде отменена и заповедта за налагане на ПАМ. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касатора се следват разноските за двете инстанции, възлизащи на 1020 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. Расташки се възприема от съда като неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от него процесуална защита. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,