Решение № 3720 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2017 г.

Решение № 3720 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 1324/14.07.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 520/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000316001641-091-001/14.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. В жалбата му са възсъздадени преценката на писмените доказателствени средства и констатациите от юрисдикционния акт, постановен при оспорването на РА по административен ред, за да се интерпретира фактическа обстановка различна от тази по първоинстанционното решение. Така обосновава неосъществяване на фактическия състав, пораждащ отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на обжалваното решение, а импличитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Евродизайн" ООД, чрез повереника си адв. Великова отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС В. РА са установени в тежест на "Евродизайн" ООД задължения за ДДС в размер 160 500 лева с лихви за забава в размер 13 607.09 лева. И. на задължението за ДДС е отказът на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 165 500 лева, упражнено в данъчен периоди м. 12.2015 г. Ползваният от РЛ данъчен кредит е по 18 бр. фактури, издадени от "Холо строй груп" ЕООД с предмет на доставките "СМР съгласно договор". Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчика и предходните нему, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Констатаците за липса на персонален и материален субстрат за изпълнение на строителните услуги, както и за неопределеност на предмета на доставката. Проверени са тезите за осигурени от предходни доставчици персонал и техника за извършване на строителните услуги. Отказът на право на приспадане на данъчен кредит за тези доставчици е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установените с РА данъчни задължения и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на администрацията. В познавателната дейност на съда са включени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и приетите в хода на съдебното дирене, включително заключения на СТЕ и ССЕ. По установяванията му жалбоподателят и неговия доставчик "Холо строй груп" ЕООД са сключили договор от 05.11.2015 г., с който изпълнителят /Холо/ се задължава да изпълни със собствена техника и механизация дейности по СМР по проект за подобряване на производствено-техническата база на "Градски транспорт" ЕАД В. В чл. 17 от договора било уговорено извършената работа да се приема в края на всеки работен ден, като къмвсяка от фактулите бил приложен протокол за установяване извършването и изплащането на реално изработените моточасове. Според съда общото посочване в договора на СМР се преодолявало от заключението на СТЕ с точно описание на извършените дейности по проекта за подобряване на производствено техническата база, като тези дейности впоследствие били прехвърлени на възложителя на жалбоподателя, който е изпълнител по проекта - "Енерджи проект" ЕООД без забележки. По установяванията на първостепенния съд доставчикът е разполагал с техника и персонал за осъществяване на доставките. Техниката и изпълнители били наети от "Филкол" ЕООД по договор от 09.11.2015 г., както и техника от "А. Е. Т." ЕООД по договор от 10.11.2015 г. "Филкол" ЕООД пък било наело техниката от "Ксет" ЕООД, "ТТ плюс" ООД, Р. З. К., Г. Е. М., Д. М. И. и С. С. А. "А. Е. Т." ЕООД ползвало техниката по договор за наем от 1.10.2015 г. с "БМ и Смел" ЕООД. В същото време жалбоподателят бил изпълнител по три договора с "Енерджи ефект" ЕАД за извършване на СМР - доставка и монтаж на покривни и стенни панели; почистване, ремонт и асфалтиране на същия обект и ремонт на тролейбусна контактна мрежа. За приемането на работите по договорите били съставени протоколи обр. 19. Оспореният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Възприетата в извънсъдебната фаза на производството непълнота на данъчните документи не засяга в случая правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ, доколкото между него и доставчика му не съществува друг договор, освен този към който препращат фактурите. Затова и посоченият в тях предмет на доставките - СМР съгласно договор, е определен в достатъчна степен. Договорът от 5.11.2015 г. дефинира ясно задължението на изпълнителя. Предметът на договора е очертан с чл. 1, като извършване със собствена техника и механизация на СМР за подобряване на базата на "Градски транспорт" ЕАД В. Привръзката на чл. 17 от договора за начина на отчитането на работата с офертата към договора сочи на обвързаност на изпълнителя за осъществяване на работа с посочените в офертата машини на базата на "Градски транспорт" ЕАД с конкретни цени на мотосмяна и работа overtaim. "Евродизайн" ЕООД е давало заявка за необходимата техника за съответния ден, а работата е отчитана с протокол по моточасове с единична цена. Отчитането на работата е по уговореното в чл. 17 от договора. Доказателствената стойност на протоколите не са разколебава от отликата на съдържанието им с наложилото се в практиката. Недължимо е съвпадане на описанието на приетата от РЛ работа с предадената от него на възложителя му "Енерджи ефект" ЕАД, доколкото липсва пълно превъзлагане на работата. "Евродизайн" ООД е ползвало трима подизпълнители - "Стимекс" ЕООД, "Спедстрой" ЕООД и "Холо строй груп" ЕООД, като услугите на Холо са само за предоставяне на механизация. Удостоверяването в протоколите на извънреден труд също е съобразено с договора от 5.11.2015 г., тъй като страните са предвидили плащане за overtaim. Съмненията на касатора за достоверността на отчитането на работата не са намерили израз в процесуална активност за използване на способите на насрещното доказване. Проява на такава активност в извънсъдебната фаза на производството е търсенето на основанието за своене от доставчика на техниката, необходима за осъществяване на доставките. Ревокиране на тезите от юрисдикционния акт на ДДОДОП е навеждането на доводи, че договорите на Холо с Филкол са подписани за Филкол от лице без представителна власт към момента на договорите, както и към момента на сключването на договори с физически лица, които да са оператори на предоставената под наем техника; Филкол е наемало техника от несобственици; Холо е сторнирало фактурите издадени от Филкол и въобще не е включило в дневника си за покупки издадената от другия предходен доставчик "Ай ем.... фактура. Тези доводи са неоснователни. Елемент на фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит е не договора, а неговото изпълнение и то конкретно на престацията на доставчика. Съществуването и валидността на договора не засягат правото на данъчен кредит, ако задължението на доставчика е изпълнено. Касаторът не оспорва, а и заключението на СТЕ установява, че в единичните цени на СМР, предадени от РЛ на неговия възложител, са включени разходите за механизация. Както съдът отбеляза по-горе, не се отрича получаването на услуги с механизация, а се изразяват съмнения за некоректно отчитане, които не могат да се проверят в касационното производство заради забраната по чл. 220 АПК и процесуалното бездействие на касатора в първоинстанционното производство. Не съществува основание да се дискредитират протоколите към фактурите. Щом уговорените услуги са осъществени, то отказът да се признае правото на приспадане следва да се обвърже с твърдение и установяване за различен от доставчика изпълнител, извършване на доставките като част от данъчна измама и представи у получателя за това обстоятелство /така т. 1 от решението на Съда по дело С-18/13/. Недължими заради разясненията по цитираното решение на СЕС са били усилията на администрацията да изследва основанията за ползване на активите от доставчика, необходими за извършване на услугите. Неоснователно е и търсенето на легитимация като собственици на наемодателите на строителната техника. Отдаването под наем на вещта от собственик не е условие за действителността на договора за наем. Неотносимо към правото на приспадане е изпълнението/неизпълнението на доставчиците по веригата от доставки на публичноправните им задълженията във връзка с начисляването на данъка. От динамичния фактически състав по начисляването на данъка релевантен за възникване на правото на приспадане е само фактът на издаване на данъчния документ от прекия доставчик - вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Дължимо е оставяне в сила на правилното първоинстанционно решение. При този изход спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 9 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение