Решение № 11188 от 6.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, чрез адв. П. Карабова, срещу Решение 47 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 81 по описа за 2021 г. на Административен съд Ловеч. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ловеч, чрез юрк. Т. Кирилова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ловеч е Решение 1040-10-5 от 23.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев срещу разпореждане [номер] от 05.02.2021 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Ловеч. От фактическа страна по делото е установено следното: На 02.11.2020 г. Г. Георгиев е подал в ТП на НОИ Ловеч заявление, вх. Ц2112-10-369, с приложени документи с искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към досието на жалбоподателя е приложено служебно изпратеното, съгласно чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза (ПУОРОМЕРРКМЕ) от РЗИ - Ловеч, ЕР 2138/135/28.08.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД Ловеч, върху което е направено отбелязване влязло в сила на 11.09.2020 г. Това експертно решение е потвърдено с Решение 2740/038/21.09.2020 г. от медицинската комисия при ТП на НОИ Ловеч. С Експертно решение 2138/135/28.08.2020 г. на МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД гр.Ловеч, жалбоподателят е бил освидетелстван, като са му определени 80 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 20.07.2020 г. и срок на инвалидизиране - 01.08.2021 г. (една година). Предвид това пенсионният орган е установил, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО и Г. Георгиев има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Издадено е разпореждане [номер]/13.11.2020 г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.11.2020 г., със срок на инвалидност до 01.08.2021 г. и същата е определена в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО (т. 2 - 105 на сто от минималния размер по чл. 70. ал. 12 от КСО - 105% от 250.00 лева), до определянето й в действителен такъв по реда на КСО. С разпореждане [номер]/05.02.2021 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2. буква д от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, считано от 02.11.2020 г. (датата на заявлението за отпускане на пенсия/добавка), е изменена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване с 80 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и същата е определена в действителен размер. Последното разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ловеч, който със свое Решение 1040-10-5/23.02.2021 г. е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът правилно е определил спорния по делото въпрос, а именно- определяне на началната дата, от която следва да бъде отпусната исканата пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Както е отбелязано в мотивите на оспореното решение, съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. В чл. 94, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документи са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенисите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от КСО. Посочената норма предвижда, че пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в съответното ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящия случай, за прилагането на тези разпоредби, е определяща датата, на която е влязло в сила експертното решение на ТЕЛК. Съдът необосновано е приел аргументите на административния орган, че това е станало на 11.09.2020 г. Видно от известието за доставяне (л. 8 от делото), решението на ТЕЛК е получено от касатора на 28.10.2020 г., а заявлението за отпускане на пенсия е подадено само пет дни по-късно (на 02.11.2020 г.), което е в рамките на едномесечния срок. Ирелевантно в настоящия спор е обстоятелството, прието от съда, че между страните е безспорно, че Експертно решение 2138/135/28.08.2020 г. на МБАЛ Проф. д-р П. Стоянов АД Ловеч е влязло в сила. Към датата на проведеното съдебно заседание (02.06.2021 г.), съдът се е произнесъл с определение в този смисъл, но в случая меродавен е точният момент, в който ЕР на ТЕЛК е влязло в сила и преценката дали подаденото след това заявление за отпускане на пенсия е в рамките на предвидения законов срок. Доказателства обаче за надлежно уведомяване липсват по делото, поради което и срокът за подаване на заявление от лицето е спазен. С оглед горното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отхвърляйки жалбата на Г. Георгиев, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде отменено и Решение 1040-10-5 от 23.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, като преписката се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, с оглед указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. ТП на НОИ Ловеч следва да заплати на Г. Георгиев сумата от 930 лева, от които 30 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции съобразно приложените по делото договори за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение