Решение № 3859 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2018 г.

Решение № 3859 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция по горите – град Смолян, представлявана от директора В. Фурлански, чрез главният юрисконсулт, против решение № 276 от 09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 148/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с която дирекцията е осъдена да заплати на А. Кайков, [дата на раждане] г., от [населено място], [улица] сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща имуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поради това, иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ изцяло. Претендира разноски. Ответната страна - А. Кайков, [дата на раждане] г., от гр. [населено място], [улица], представлявано от адв. Топов, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Регионална дирекция по горите – град Смолян, представлявана от директора В. Фурлански, да заплати на А. Кайков, гр. [населено място], обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по АНД № 681/2016 г. на Районен съд - Смолян, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 18.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумите. Присъдени са разноски. Установено е от фактическа страна, че на А. Кайков е била наложена имуществена санкция с Наказателно постановление № 24 от 14.09.2016 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр. Смолян в размер на 300. 00 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. С решение № 2/03.01.2017 г., постановено по административно наказателно дело /АНД/ № 681/2016 г., районен съд гр. Смолян е отменил изцяло наказателно постановление № 24/14.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите гр. Смолян. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 18.01.2017 г. От материалите приложени по административно наказателно дело № 681/2016 г. по описа на районен съд гр. Смолян е видно, че Кайков е сключил договор за правна защита и съдействие № 0000018492 с адвокат Ф. Топов, като е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет /лева. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд – град Смолян. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по административно наказателно дело № 681/2016 г. по описа на районен съд гр. Смолян договор за правна защита и съдействие, е уговорено възнаграждение в размер на 150 лв. Същото, съобразно отразеното в документа е платено веднага и в брой. Това обстоятелство страните по договора са удостоверили с подписите си. При така установените обстоятелства, правилно Смолянският административен съд е приел, предявеният главен иск за основателен и доказан, поради което го е уважил изцяло. С оглед основателността на главния иск, съдът е приел, че основателна е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се присъждат, а на ответникът се дължат разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение