Решение № 12142 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2016 г.

Решение № 12142 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от гр. В., действаща чрез пълномощника адв. Върбанов, срещу решение № 496 от 10.03.2016 г., постановено по административно дело № 3053/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № С9-Д-Вн-05-1-11/3657 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0053/12.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е заповед № С9-Д-Вн-05-1-11/3657 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) на оспорващата е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца. Отказът е обоснован от административния орган с това, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, защото майката е осигурена и получава обезщетение за раждане и отглеждане на дете. При осъщественият административен контрол директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - В. с решение № РД-РД-Вн-03-0053/12.09.2015 г. е потвърдил заповедта. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма. По същество съдът е аргументирал тезата, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано на Х. Х. Х. отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била в сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., и в частност не е отговаряла на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. С цитираните изменения на ЗСПД в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактическите си и правни изводи е направил след задълбочено анализиране на събраните доказателства. Съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правото по чл. 8в от ЗСПД се упражнява по реда, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД, а именно чрез подаване на молба-декларация по образец. От анализа на посочените правни норми се налага изводът, че за да бъде упражнено претендираното право от страна на оспорващата, следва да бъде установено чрез представените и приложени към молба-декларация документи изпълнението на законовите изисквания за отпускане на такава помощ. От административната преписка по първоначалното дело е видно, че на 31.07.2015 г. Х. Х. Х. е подала молба-декларация вх. № СЗ-Д-Вн-05-1-11-3657 до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД, като е приложила уверение от М. У. В., че същата е била записана през учебната 2014/2015 г. в първи курс редовно обучение, в образователно-квалификационна степен бакалавър, по специалността "Акушерка", и удостоверение за раждане, от което явства, че Х. Х. Х. е родила дете на 22.04.2015 г. - А. Д. Н.. Въз основа на служебна проверка е установено, че молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към датата на подаване на молбата-декларация чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, в ред. изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., поставя като условие за отпускане на еднократната помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Това е действащата към момента на упражняване на правото норма на материалния закон, поради което обстоятелството, че детето А. Д. Н. е било родено при действието на предходната редакция на текста, в случая е правноирелевантно. Законосъобразността и правилността на административния акт трябва да се преценява спрямо материалния закон към момента на издаването му по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като само с действащия към момента на издаването на акта закон административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е приложима с оглед изричната разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, която за неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, препраща към разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на главния спор, не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,