Решение № 2185 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2014 г.

Решение № 2185 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2014 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Ильов Нешев против решение № 1438 от 7.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5246/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Красимир Ильов Нешев против заповед № з-4853/1.04.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 28.01.2013 г., както и му е дадена възможност да даде писмени обяснения. На 30.01.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан, като обяснения от същия са дадени на 27.12.2012 г. и на 4.01.2013 г., които са приети от дисциплинарно наказващият орган. Ето защо доводите на касатора за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), са неоснователни. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 30.01.2013 г., а заповедта е издадена на 1.04.2013 г. - първият присъствен ден, на който изтича двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Твърденията на касатора, че дисциплинарното нарушение не е открито на 30.01.2013 г., са неоснователни. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ (чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР), което в случая е станало на 30.01.2013 г. Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и да са събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Неоснователни са и доводите, че дисциплинарното производство не е завършило. От събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка и становище, като материалите са постъпили при компетентния орган, който в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) е издал оспорената заповед, което е поставило край на дисциплинарното производство. Фактът, че спрямо служителят е образувано и наказателно производство е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени, поради което едно и също деяние може да осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление, за което се носи различна отговорност. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя са осъществени фактическите състави на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Възползвайки се от служебното си положение същият е получил материална облага от продажбата на удостоверения за техническа годност на оръжия на търговски дружества и физически лица, както и не е изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да осигури съхраняването на въоръжението и боеприпасите в склада. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е участвал и в осигуряването и продажбата на незаконни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Действията на служителя са станали достояние на служители на МВР и на гражданите, с което е уронен престижа на службата. Следователно Нешев е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР). При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,