Решение № 8053 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2021 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Кехайова и Б. Башев, и двамата от [населено място], община Рудозем, представлявани от адв. Б.Младенов срещу решение 389 от 18.12.2020г., постановено по адм.д. 59/2020г. по описа на Административен съд Смолян. Касаторите твърдят недопустимост на съдебното решение поради некомпетентност на административния съд от една страна, а евентуално -неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде обезсилено или, евентуално, отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват, не се представляват и не депозират писмени бележки по същество. Ответникът, Община Рудозем, редовно призован, се представлява от адв. Анастасов, който оспорва касационната жалба, поддържа депозирания по делото отговор на жалбата , а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Смолян е отхвърлил изцяло предявения от касаторите иск срещу община - Рудозем за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в общ размер от 8000 лв главница, ведно със законните последици, за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, настъпили в резултат на незаконосъобразното бездействие на органите на местна власт и самоуправление да им осигурят достъпна и благоприятна жизнена среда чрез изграждането на улица или временен път до къщата, в която живеят, находяща се в УПИ ІІ -405 в кв.72, [населено място], община Рудозем, които вреди са търпени в период от пет години преди завеждане на исковата молба до датата на предявяването й. За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства писмени, гласни и заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е заключил, че липсва първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице твърдяното от ищците незаконосъобразно бездействие, от което се претендират вредите. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, до имота на ищците има по-скоро пешеходен път, с голяма денивелация , с изградени в част от него стъпала, който път безспорно не осигурява транспортен достъп до имота на ищците. Този път е изграден съгласно предвижданията на първия ПУП на селото от 1963г. С последващия одобрен ПУП от 1992г. не са внасяни промени по отношение уличната регулация за кв.72, където е ситуиран имотът на ищците. При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че не е налице фактическо бездействие за органите на местно самоуправление и местна администрация да изпълнят действие, пряко произтичащо от конкретна правна норма. Нито една от цитираните от ищците законови разпоредби тези на чл.32 от ЗИХУ /отм./, на чл.61, ал.1 от ЗХУ / в сила от 01.01.2019г./, на чл.169 от ЗУТ и на Наредба 4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително на хората с увреждания - не съдържат пряко задължение за общинските органи да извършат фактически действия по изграждане на нова улица, без това да е опосредено от административни процедури, изискващи волеизявления, съставляващи административни актове. По горните съображения и поради липсата на установено по делото незаконосъобразно фактическо бездействие, от което да се претендират вредите, административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС-Смолян за липса на първата от кумулативно предвидените по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Рудозем за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице твърдяното от ищците незаконосъобразно фактическо бездействие, от което се претендират вредите. Настоящата касационна инстанция споделя в този смисъл развитите от административния съд правни доводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. В допълнение само следва да бъде отбелязано, че, доколкото на място все пак е изградена пешеходна улица, същата съответства изцяло на предвижданията на ПУП от 1963 г., а последния ПУП на [населено място] от 1992г. не съдържа предвиждания за изменения на уличната регулация в кв.72, за да се пригоди улицата към съвременните изисквания за осигуряване на транспортен подход до имота на ищците, е необходимо да се предприеме съответната процедура за изменение на ПУП, подробно регламентирана в ЗУТ. Не на последно място следва се посочи, че,видно от скицата- неразделна част от заключението на вещото лице, до УПИ ІІ -405 в кв.72 по плана на [населено място] е предвиден достъп в югоизточната част на имота към [улица]. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, такива не се дължат, предвид обстоятелството, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие с адв. Анастасов само е уговорено дължимо възнаграждение в размер на 500 лв, но няма данни същото да е реално заплатено преди приключване на устните състезания по делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 предл.първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение