Решение № 157 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1071/2016 г.

Решение № 157 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1071/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА. Т. А. К. е депозирал молба за отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА на постановеното от едноличен арбитър на арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място] арбитражно Решение от 3.02.2012 г. по арб. д. № 778/2012 г. С него е бил уважен предявеният от [фирма] срещу Т. К. осъдителен иск за сумата 471.82 лв. главница и 140.65 лв. обезщетение за забава за периода 2.01.2009 - 7.06.2012 г., съизмеримо със законната лихва, произтичаща от неизпълнение на за заем, сключен на 3.11.2008 г. между едноличното дружество и Т. К. С арбитражното решение е присъдена законна лихва върху посочената главница и арбитражна такса в размер на 40 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Искането се основава на твърдението, че са налице предпоставките на чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА - липсва валидна арбитражна клауза, поради това, че възможността за сезиране на арбитража е предвидена алтернативно; решението подлежи на отмяна поради това, че К. не е бил уведомен за арбитражното производство и не е участвал в него; образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните. В молбата за отмяна, Т. К., чрез процесуалния си представител твърди, че за арбитражното производство и постановеното по него решение е узнал едва в деня на връчване призовката за доброволно изпълнение през м. април 2016 г. Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище. Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по основателността на заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата е неоснователна. На 3.11.2008 г. между [фирма] в качеството на заемодател и Т. К. в качеството на заемател е сключен договор за заем за сумата 600 лв. със срок на издължаване 19 седмици. В договора и отразено, че той се сключва при Общи условия, които са отпечатани на гърба на бланката. В чл. 25 на Общите условия предвиждат, че: "Всички спорове между страните, произтичащи от изпълнението му ще бъдат решавани чрез преговори и по пътя на взаимното съгласие, а в случай, че такова не бъде постигнато, ще се отнасят за разрешаване по избор на недоволната страна от компетентния български съд в [населено място] или от Арбитражния съд при Стопанска асоциация [населено място], в съответствие с неговия Правилник от един арбитър.". [фирма] е сезирал Арбитражния съд, позовавайки се на наличието на неиздължен остатък по заема, като многократно заемодателят е канил чрез писма и по телефона заемателя К. да погаси задължението си, което той не е сторил. Ответникът Т. К. е призован от посочения в договора адрес в [населено място], [улица]. Преписът от исковата молба и призовката са изпратени, чрез [фирма] и по делото са приложени обратни разписки с подпис на получател. Няма спор, че в арбитражното производство Т. К. не е взел участие - лично или чрез процесуален представител. Спорно по настоящето дело е дали е накърнено правото на участие на Т. К. Основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА не е налице. Сключвайки договора, Т. К. с подписа си е удостоверил, че е запознат с Общите условия (ОУ) в които се съдържа арбитражната клауза и че те съставляват неразделна част от договора. В исковата молба, позоваването на чл. 47, т. 2 ЗМТА е бланкетно и не са въведени каквито и да било обстоятелства и аргументи за наличието на това основание. Обстоятелствената част съдържа подробно изложение на пороците при уведомяването на К. за арбитражното производство - чл. 47, т. 4 ЗМТА. С оглед събраните по делото доказателства, основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА също не е налице. Няма спор, че за арбитражното производство на Т. К. книжата са били изпращани, чрез [фирма]. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл. 21 от ОУ, съобразно който "Всички съобщения и изявления на Заемодателя, се считат получени и узнати от Заемополучателя, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, съответно изпратени по факс или на e-mail адрес или съобщени по телефон, посочени на лицевата страна на този документ в съответните полета. Заемополучателят е длъжен да уведомява незабавно и в писмен вид Заемодателя за всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключване на договора за заем в т.ч. промяна в постоянния или настоящия му адрес, промяна на телефонните номера за връзка, промяна на местоработата, изменения на трудовия договор и пр.". Страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес. В конкретния случай, няма спор че адресът на Т. К. е именно този, на който са били изпратени призовките за арбитражното заседание, ведно с преписите от исковата молба - [населено място], [улица] вх. Б ет. 2 ап. 25. Видно от арбитражното дело, призовката и препис от исковата молба (след писмена справка от ГРАО за постоянен и настоящ адрес) са били връчени на същия адрес съответно на 28.06.2012 г. и на 12.07.2012 г. Има подписи на получател и на двете обратни разписки, но не е отразено кой именно е получателят. Твърдението на молителя е, че на този адрес постоянно живее неговият баща и той не е получавал посочените документи. Дори да се приеме, че бащата на К. не е получил или не му е предал призовката и преписа от исковата молба, това не опорочава връчването и не могат да се тълкува в ущърб както на изпращача. Подписвайки договора при Общи условия, съдържащи се в него, Т. К. е удостоверил съгласието си със способа за изпращане и презумпцията за получаване на книжа. Не е налице и основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Това основание ищецът свързва с евентуалността на арбитражното производство. Мотивира тезата си с анализ на т. 11 от ОУ, съгласно която "Споровете между страните във връзка и по повод изпълнението на Договора CrediCash ще бъдат решавани чрез преговори и по пътя на взаимното съгласие, а в случай, че такова не бъде постигнато, ще се отнасят от недоволната страна за разрешаване от компетентния български съд в [населено място] или от Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]". Според тълкуването му, съюзът "или" не означава алтернативност, а поредност - следвало е кредиторът първо да заяви претенцията си пред българския съд. Тази теза не може да бъде споделена. Изборът дали да бъде сезиран държавният съд или особена юрисдикция е предоставен на недоволната страна т. е. предвидени са две алтернативни възможности. Предвид на горното, като счете, че не е налице което и да било от основанията по чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.