Решение № 3467 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2012 г.

Решение № 3467 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петър Димитров Немцов от гр. Сливен против решение № 118 от 08.11.2012 г. по адм. д. № 196/2012 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 107 от 04.07.2012 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Сливен относно отказ за издаване на разрешение за съхраняване и носене на пистолет Байкал-442, кал. 9 х 18 мм, № ХНO8157 и 43 бр. патрони за него. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че при съдържащите се в административната преписка данни обосновано е прието, че жалбоподателят не е доказал необходимост от носене на огнестрелно оръжие и административния акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Прието е, че твърденията за необходимост от самоохрана и опазване на имущество не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства. Липсват конкретни данни жалбоподателят да е бил обект на конкретни посегателства против личността и имуществото му, но дори да се е случил инцидента описан от свидетеля, то той не е свързан с ежедневието и трудова дейност на оспорващия, а имат изолиран характер. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Решението е правилно. С докладна записка рег. № 3839 от 23.05.2012 г. началникът на РУП - Сливен е уведомен, че на 19.05.2012 г. при извършена проверка в единен автоматизиран регистър КОС е констатирано, че е изтекло издаденото на жалбоподателя разрешение за съхраняване № 355 на огнестрелно оръжие със срок на валидност до 07.05.2012 г. Уведомен да предаде оръжието и боеприпасите в служба КОС, го е предал с приемо-предавателен протокол № 000552 от 21.05.2012 г. Със заявление вх. № 950к/28.05.2012 г. жалбоподателят е поискал от Началника на РУ "Полиция" Сливен издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие, с приложени документи съобразно изискванията на чл. 79, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ. На 07.06.2012 г. е представил писмени обяснения, в които заявил, че оръжието му е необходимо, тъй като е нает като охранител в "Общинска охрана" Сливен по трудов договор. Административният орган е извършил служебна проверка на основание чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ. По преписката е приложено постановление за отказ да се образува наказателно производство от 30.05.2012 г. по преписка вх. № 1950/2012 г. по описа на РП Сливен, във връзка с установеното държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси след изтичане на валидността на разрешителното му. Началникът на Районното управление "Полиция" Сливен е постановил Решение рег. № 107/04.07.2012 г., с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал издаването на разрешение за носене и съхранение на оръжие. Директорът на ОД на МВР Сливен с писмо рег. № 11598 от 16.07.2012 г. е потвърдил решение рег. № 107/04.07.2012 г. на Началника на Районното управление "Полиция" Сливен. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове необходимост от носене на оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил мотиви, че лицето не отговаря на изискванията на закона - липсва необходимост от издаване на исканите разрешения, като е посочил, че възможна основателна причина би била самоотбраната, но липсват данни за заплахи срещу живота, здравето и имуществото на лицето, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. Едва в жалбата пред съда са изтъкнати съображенията на жалбоподателя за евентуална опасност за имуществото и здравето му. Правилни са изводите на съда, че така визираните обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които оспорващият изтъква, не сочат реална или потенциална заплаха за неговата сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Съдът е изискал справка от РУП Сливен за регистрирани сигнали за нападение спрямо личността или имуществото на оспорващия, като в отговор е получено писмо от 01.10.2012 г., съгласно което липсват такива. Въпреки, че жалбоподателят е представил всички документи за издаване на разрешително за носене на оръжие, подлежи на преценка необходимостта от издаване на исканото разрешително. Възможността за работа като охранител не е основание за издаване на разрешение за носене на оръжие за самоохрана. Не се сочат други касационни основания за неправилност на решението. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват касационни основания за отмяна на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение