Решение № 204 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2007 г.

Решение № 204 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби-първата от "И" А. София, представлявана от изпълнителния директор С процесуалния представител - адвокат Ш. и втората - от М. Б. Ш. и Л. Г. Ш. - двамата от гр. С. чрез процесуалния представител-адвокат Н. против въззивно решение от 20.02.2007 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.01.2006 г.по гр. д. № 5544/2003 г.на Софийски районен съд. Посоченото касационно основание - и в двете жалби е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът -юридическо лице иска от съда да отмени в въззвния акт в частта досежно претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД и да реши въпроса по същество като я уважи. Искането на касатора-физическо лице е за отмяна на акта в частта досежно предявения иск по чл. 108 от ЗС и за решаването му по същество, като бъде отхвърлен този иск. Алтернативно-прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание се явява процесуалния представител на касаторите М. Б. Ш. и Л. Г. Ш., който поддържа своята касационна жалба и счита, че касационната жалба на другата страна следва да бъде оставена без разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, с което е признато за установено по отношение на М. Б. Ш. и Л. Г. Ш., че "И" А. София е собственик на основание покупко-продажба на търговско предприятие на терен от 4.75 кв. м, върху които е поставен павилион № 3, разположен на западния фронт на парцел **** в кв.47 по плана на гр. С. м. "К", целият с площ от 11 539 кв. м., като на основание чл. 108 от ЗС са осъдени да му предадат владението на описания недвижим имот, като е отхвърлен предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв.-част от цялото вземане от 10 000 лв., представляващо обезщетение за ползването на имота като търговски обект за периода от 29.04.1998 г. до 30.06.2002 г., като неоснователен и недоказан и са присъдени дължимите разноски. Относно иска по чл. 108 от ЗС - въззивният съд е приел, че ищецът по исковата молба е собственик на процесните 4.75 кв. м ид. ч.-по силата на договор за покупко-продажба със Софийска община, сключен с праводателя му и договор за покупко-продажба на предприятие, сключен между последния и ищеца по отношение на УПИ * в кв. 47 по плана на гр. С. Обстоятелството, че понастоящем теренът от 4.75кв. м, ведно с поставения върху него павилион № 3 се ползват от ответниците не е бил спорен по делото. Относно установяването на третата, изсикуема предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС - въззивният съд е приел, че ответниците държат имота без основание, като се е мотивирал с обстоятелството, че ответниците притежават права само по отношение на павилиона, за който е установено, че е движима вещ и като такава е преместваем, а ищците са се противопоставили на задържането му в собствения им терен. Относно иска по чл. 59 от ЗЗД -въззивният съд е приел, че ответниците имат качеството на недобросъвестни владелци по отношение на земята от4.75кв. м., тъй като при продажбата на павилиона му е продадено и право на строеж. Счел е, че съгласно чл. 73 от ЗС - собственикът на терена има право на ползите, от които е лишен, но тъй като ищецът е квалифицирал претенцията си като такава по чл. 59 от ЗЗД, като е твърдял, че не разполага с друга правна възможност-съдът е счел, че не може да приеме, че е сезиран с иск по чл. 73 от ЗС. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Относно жалбата на касатора-физическо лице: Наведените доводи са за недопустимост на предявения иск за ревандикация, поради наличие отрицателна процесуална предпоставка - влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2054/99 г.на СРС, с което е обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на павилион № 3 с площ от 4.75 кв. м, по който -според страната е разрешен въпроса за собствеността. Отделно счита, че въззивният съд не е обсъдил в цялост приетите по делото доказателства, визирайки тези, които са свързани с наличието на траен градоустройствен статут по отношение на павилион № 3. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи на касатора. Спорният въпрос относно наличието или не правно основание, на което ответниците да държат процесния недвижим от 4.75 кв. м, представляваща част от собствения на ищеца по исковата молба парцел **** в кв. 47 по плана на гр. С. м. "К", целият с площ от 11 539 кв. м, е разрешен правилно от въззивния съд. Под правно основание се разбира -акт, който е годен според действащото право да прехвърли или учреди право на собственост или друго вещно право. В хода на съдебното производство -ответниците не доказаха наличие на такова основание въз основа, на което де се направи извод, че те законосъобразно упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот. Съдебното решение по гр. д. № 2054/99 г. на СРС е несъотносимо, тъй като с него е обявен за окончателен сключения между същите страни предварителен договор от 30.06.1997 г.за покупко-продажба на движима вещ - павилион № 3 с площ от 4.75 кв. м При положение, че това решение касае друга вещ (при това движима такава - павилион № 3) тезата на касатора, че е с него е разрешен въпроса за собствеността по отношение на терена от 4.75 кв. м е несъстоятелна. Въпросът за собствеността на земята- процесните 4.75 кв. м, върху които е поставен павилион № 3 не е бил решаван преди и следователно искът по чл. 108 от ЗС не е недопустим на това основание. (За същия - видно от влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 6587/1999 г. на СРС - е бил воден иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на договор от 21.03.1998 г. за прехвърляне на право на строеж, но той е бил отхвърлен поради липса на действителен предварителен договор). Несъотносима е и тезата на касатора за допуснато нарушение от въззивния съд пред вид необсъждането на доказателствата, свързани с наличието на траен градоустройствен статут по отношение на павилион № 3 - по делото такива доказателства не са ангажирани и второ- дори и да имаше, то те биха били несъотносими, тъй като касаят движимата вещ, която не е предмет на ревандикационния иск за терена, върху който е поставен павилиона. Относно жалбата на касатора-юридическо лице: Същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) исковете за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Предявената претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е за парично вземане в размер на 5000 лв. Следователно - в тази част решението е влязло в сила, тъй като не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.