Решение № 353 от 7.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 816/2012 г.

Решение № 353 от 7.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 816/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Е. З. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 672/10 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Според молителката вътрешното противоречие във въззивното решение при произнасянето по двата обективно съединени иска по чл. 336, ал. 1 и 3 от ГПК, отм., следва да се квалифицира като основание за отмяна в посочената хипотеза, която е приложима "не само когато са били проведени две отделни производство между същите страни, но когато между същите страни са били постановени два диспозитива в едно производство, по два обективно съединени иска, между които е налице противоречиво произнасяне". Ответникът по молбата С. М. я намира за основателна и моли да бъде уважена. Ответницата Е. Ч. оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 от ГПК срещу вл. в сила /след като не е допуснато касационното му обжалване, с опр. по гр. д. № 755/11 г. на трето г. о. на ВКС/ въззивно решение и е допустима, но неоснователна. Фактите по делото са коректно изложени от молителката: Делото е образувано по предявени от нея срещу ответниците два обективно съединени иска: по чл. 336, ал. 1 от ГПК, отм. - с който се иска установяване, че посочените недвижими имоти, върху които е насочено изпълнение по цитираното изп. дело не принадлежат на длъжника Сл. М. и по чл. 336, ал. 3 от ГПК - за сумата от 20 000 лв., които ответницата - взискател по изп. дело, да заплати на ищцата, като обезщетение за имуществени вреди от насочване на изпълнението върху имот, който принадлежи на последната. С първоинстанционното решение по гр. дело № 567/07 г. на Старозагорски ОС двата иска са отхвърлени като неоснователни. С въззивното решение по гр. д. № 188/09 г. на Пловдивски АС първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и производството по исковете е прекратено, поради отпаднал с прекратяване на изпълнителното дело правен интерес за ищцата от установителния иск по чл. 336, ал. 1 от ГПК и евентуалното съединяване на иска по ал. 3. С решение на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 1363/09 г. въззивното решение по втория иск е отменено и делото - върнато на въззивния съд за разглеждането му, като е прието, че двата иска са обективно кумулативно съединени и съдът следва да разгледа всеки от тях и се произнесе според предмета му. При повторното въззивно разглеждане, с решението по гр. д. № 672/10 г. на АС Пловдив, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение по втория иск, като в мотивите преюдициално е прието, че процесният недвижим имот не принадлежи на ищцата и тя не е претърпяла вреди от насочване на изпълнението върху него. Изложеното не обосновава предпоставките за отмяна по чл. 303, т. 4 от ГПК, за което е възразила и ответницата Ч.. Съгласно ППВС № 2/77 г., на отмяна по чл. 231, б. "г" от ГПК, отм. /сега чл. 303, т. 4 от ГПК/ подлежат две влезли в сила решения между едни и същи страни, на еднакво основание и по еднакво искане, когато с тях противоречиво са разрешени въпроси, по които решенията имат сила на присъдено нещо /С./. Във връзка с обстоятелствената част на тези указания в практиката на ВКС се приема още, че основанието по чл. 303, т. 4 от ГПК е налице при противоречиво решения по дела, при които предметът на едното е част от предмета на другото - р. по гр. д. № 36/09 г. на трето г. о. Противоречието между определение и решение, при липсата и на обективно тъждество между делата не обосновава наличие на това основание за отмяна - опр. по ч. гр. д. № 502/10 г. на първо г. о. В случая двата обективно съединени иска по чл. 336, ал. 1 и 3 от ГПК, отм. са между едни и същи страни, но на различно основание и с различно искане. Предметът на единия не се включва в предмета на другия, още повече, че първият иск е предявен като отрицателен установителен - че имотите не принадлежат на длъжника /разликата при защитата на третото лице с този и с положителния установителен иск, че то е собственик на имота, върху който е насочено изпълнението е пояснена в практиката на ВКС, напр. р. по гр. д. №. 671/11 г., трето г. о. на ВКС/, а вторият е за обезщетение за вреди. Изводите за правото на собственост върху имотите, направени преюдициално в мотивите, при решаване на всеки от двата спора не се ползват със С. - ТР № 1/01 г. Освен това производството по първия иск е прекратено поради недопустимостта му и така за спора по иска не е формирана С. Затова не е налице соченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила решение на АП - П. по гр. д. № 672/10 г. и ВКС на РБ, трето гр. отделение