Решение № 2810 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2020 г.

Решение № 2810 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Панчева срещу решение № 206 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 393 по описа за 2020 г. на Административен съд Велико Търново. С решението, по жалба на община Лясковец, е отменено решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция с № 0 П-2128 от 21.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му за размер на 5 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договор за възлагане на обществена поръчка със стойност на договора от 93761, 76 лв. без ДДС. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение на съда и да бъде оставено в сила решението на административния орган. Претендират се направените разноски. По делото е постъпил писмен отговор от община Лясковец, представлявана от кмета Ивелина Гецова и процесуален представител адвокат Кирилова. В него се оспорва подадената касационна жалба, излагат се подробни доводи и се иска решението на съда да бъде оставено в сила като в отговора се претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Поддържа становището и в представената по делото писмена защита. В съдебно заседание процесуалния представител не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Първоинстанционният съд е отменил решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция с № 0 П-2128 от 21.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част, с която е определен размер на финансова корекция - 5 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договор за възлагане на обществена поръчка със стойност на договора от 93761, 76 лв. без ДДС. Съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон като приложил процедура по отказване на авансово плащане, която нито ЗУСЕСИФ, нито Наредбата допускали. От друга страна е посочил, че в Наредбата е предвидено, че при подадено искане за авансово плащане РА или плаща сумата или мотивирано отказва, но липсвала предвидена процедура, която да поставя посочените правомощия на РА в зависимост от регистрирани нередности и извършване на финансова корекция. Приел е, че е решението на РА било в противоречие с разпоредбите на чл. 47, ал. 1 и чл. 50, ал. 8 от Наредбата № 12 от 25.7.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014-2020 г. /Наредба 12/. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Налице са вътрешнопротиворечиви изводи, липса на произнасяне по същество на спора, което препятства пълната касационна проверка по същество и налага връщане на делото за ново разглеждане. Няма спор по изложените от съда факти – сключен е административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 2. и във връзка с неговото изпълнение разплащателната агенция, в лицето на изпълнителния директор на ДФЗ е направена проверка по процедурата по възлагане на обществена поръчка с предмет "Осъществяване на СМР на обект "Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец. Съдът е приел, че осъществената проверка и отказ за плащане от страна на РА са проведени по несъществуващ ред по ЗУСEСИФ или Наредба 12. Но не е извел извод как това е препятствало защитата на засегнатата страна, нарушило ли е правата му и по същество – налице е ли е нарушение, което да не дава възможност да й бъдат възстановени направени разходи или е авансово плащане по договор. Страните дават фактите, съдът е този, който определя приложимите правни норми. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика относно решенията на ДФЗ и посочените в тях норми и от ЗУСЕСИФ и от Наредби, издадени въз основа на ЗПЗП. Доколкото може да се установи от кратките решаващи мотиви на съда, незаконосъобразността на акта е в неправилно посочените текстове и липса на основание за проведена процедура. Невярна е констатацията на първата инстанция, че противоречи на разпоредбите на чл. 47 и чл. 50 от Наредбата или че липсва надлежна процедура по проверка. Приложимите норми на Наредба 12 са цитирани в титулната част на решението и посоченото в цялата глава Четвърта – Изплащане на финансова помощ. Контрол върху изпълнението на проектите. От една страна съдът сочи, че при подадено искане по Наредбата за авансово плащане РА или плаща сумата или отказва, а от друга страна сочи, че не може да има такава процедура и твърди, че нямало основание за установяване на нередности. Тези противоречиви изводи в съдебния акт, възможностите на РА по чл. 42 и следващите от Наредба 12, приложима безспорно по настоящите въпроси, правят разсъжденията относно приложението на чл. 70 или чл. 62 от ЗУСЕСИФ неотносими към основния спорен въпрос. Въпросите дали РА ще откаже авансово плащане или ще коригира впоследствие направено вече такова касаят момента на процедурата, не същината на спорните моменти. По които съдът не е разсъждавал. Всички текстове на Наредбата уреждат финансовата помощ и нейното изплащане като – според чл. 48 РА може да откаже изплащането, да намали договорената помощ, както и да изисква възстановяване на част или на цялата финансова помощ, при определени предпоставки, както и да поставя условия за изпълнението на дейностите по проекта и да осъществява контрол, а според чл. 50 – РА осъществява предварителна проверка – ал. 2 и, ал. 3 и ал. 4 и последващ контрол – ал. 7, ал. 8... върху обществените поръчки. В ал. 8 изрично е посочено, че последващият контрол се осъществява пред извършване плащането от РА. В случай, че се констатират нарушения при провеждане на процедурите по възлагане на обществената поръчка, РА може да наложи финансови корекции, да откаже изплащането на безвъзмездната помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Самият жалбоподател е организирал защитата си около същността на спора – за наличието на предпоставките по същество за налагане на финансова корекция, свързана с възможността за безвъзмездна финансова помощ по програмите на ЕС. Съдът, като първа инстанция по същество на спора, е следвало да проследи фактите, отнасящи се до изпълнението на договора, предоставянето на финансовата помощ от националния орган, отговарящ за предоставянето, да прецени материалните предпоставки по закон, да определи приложимите норми и да постанови решение по същество. По никакъв начин не може да бъде прието изложеното в заключителната кратка част на решението, при положение, че в посочената в административния акт Наредба 12 са уредени процедурите по контрола на изпълнението на административния договор, като уредена фигура в административното правораздаване. При всички положения, дори да има, което в случая не е налице, посочени норми от административния орган, неотносими към проведената процедура, следва да бъде установено дали нарушението е нарушило по някакъв начин правната сфера на другата страна по начин, който е възпрепятствал защитата му във всички фази или е било невъзможно да се защити. Такива изводи не са направени от съда. При всички положения спорът относно дължимостта на сумите, свързани с процедурата по посочената обществена поръчка е останал неизяснен, висящ и с неправилно насочена посока на разглеждане. Решението следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на административния съд за ново произнасяне по същество на спора за наличие на предпоставките по Наредба 12. Разноските на двете страни следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение