Решение № 8991 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2020 г.

Решение № 8991 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Профидел И." ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адв. Димитрова, против решение № 8344 от 23.12.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9129 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221418002983-091-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1009/12.06.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 878, 72 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 827, 89 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдебният акт е постановен в грубо противоречие на практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Счита, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дечева, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221418002983-091-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1009/12.06.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, в частта, в която на "Профидел И." ЕООД за данъчните периоди м. 10. 2017 г., м. 01.2018 г. и м. 04.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 878, 72 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 827, 89 лв. по фактури, издадени от "Ц." ЕООД, "П. 73" ЕООД, "Вараяти Т." ЕООД и "Никс Билд С." ЕООД. За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Съгласно изложеното в акта основната дейност на ревизираното дружество е свързана със строителство и строително-ремонтни и монтажни дейности. По отношение на доставките на стоки - фасадно скеле и различни строителни материали по фактурите, издадени от "Вараяти Т." ЕООД и "П. 73" ЕООД, органите по приходите са основали изводите си на липса на доказателства, удостоверяващи, че доставчиците са разполагали със стоките, предмет на доставките. Приели са, че след като продавачите не притежават съответните движими вещи, то няма как тези лица да са прехвърлили собствеността върху тях на ревизираното лице. Отчетен е факта, че "Профидел И." ЕООД не е представило доказателства за транспорта, предаването, товаренето и складирането на въпросните стоки. Относно доставчика "Вараяти Т." ЕООД е установено, че същият не е включил спорните фактури в дневниците за продажби по ЗДДС. Относно "П. 73" ЕООД са взети предвид представените писмени обяснения, в които се заявява, че това дружество не е имало никакви взаимоотношения с ревизираното лице, не е издавало фактури към него и е с прекратена дейност към датите на издаване на спорните фактури. И този доставчик не е включил спорните фактури в дневниците си за продажби по ЗДДС. По отношение на спорните фактури, издадени от "Ц." ЕООД и "Никс Билд С." ЕООД, с предмет на доставките извършване на СМР - изграждане на покрив по проект, доставка и монтаж на улуци и подулучна пола, изграждане на част ВиК и други такива на обект - къща за гости в с. Алино, приходните органи са съобразили, че не е представен проектът, посочен във фактурите, съгласно който следва да се извършат СМР. Липсват договори между страните, от които да се установи какво е възложено да се извърши, в какви обеми, срокове и цени, както и протоколи за предаване на завършените работи. Липсват данни за конкретните служители, които би трябвало да са извършили спорните СМР. След справка в информационната система на НАП е установено, че посочените дружества не разполагат с наети по трудови и извън трудови правоотношения лица, необходими за извършване на услугите. Няма данни за наети подизпълнители. В резултат на извършени насрещни проверки и на представените от ревизираното лице документи органите по приходите са достигнали до извод, че фактурите, издадени от процесните доставчици и включени от ревизираното лице в дневника за покупки в данъчни периоди м. 10. 2017 г., м. 01.2018 г. и м. 04.2018 г. не отразяват реални доставки. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, на "Профидел И." ЕООД е отказано претендираното право на приспадане на данъчен по тези фактури в общ размер на 6 878, 72 лв. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките са законосъобразни. Според съда, за целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението (сделката) или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата (арг. чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС). В тази връзка е възприел изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките за правилни. Счел е, че от приетите писмени доказателства и поведението на доставчиците по безспорен начин се установява, че изпълнението на СМР не е договорено с необходимата конкретика относно вид, количество и единична стойност, приемането на СМР с протоколи - обр. 19 не е конкретизирано по място, тъй като липсва конкретизация на строителен обект с адрес. По повод доставките на стоки съдът е приел, че неоформянето на правоотношенията по повод спорните доставки на стоки препятства извод, че същите отразяват реални стопански операции. Изложил е мотиви, че само въз основа на тях и без никакви други придружаващи документи, отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен. Извършил е задълбочен анализ на представените с първоинстанционната жалба доказателства като е приел, че същите не водят до извод, различен от вече направения от проверяващите. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит. Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатацията в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Предвид разпределението на доказателствената тежест съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът правилно е приел, че фактите относно реалното извършване на доставките са недоказани в процеса. Правилно съдът е приел, че в отношенията си с други търговци ревизираното лице има практика по сключване на писмени договори, поради което не може да претендира приспадане на данъчен кредит само въз основа на спорните фактури без никакви други придружаващи документи. Съвкупната преценка на представените в хода на ревизията писмени доказателства не навежда на категоричен и несъмнен извод за реалност на спорните доставки на строителни услуги. При положение, че са представени единствено фактури с прикрепени към тях касови бонове няма как да се приеме наличие на реални доставки на услуги. По повод доставките на стоки жалбоподателят е твърдял, че стоките са подробно описани и преброени и се очаква съставянето на техен протокол след оглед. Налице са изготвени оферти и заявки, които съдържат пълна индивидуализация на вещите. Неоформянето на правоотношенията по повод спорните доставки на стоки препятства извод, че същите отразяват реални стопански операции. Правилно обаче съдът е преценил, че само въз основа на тях и без никакви други придружаващи документи отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен. Настоящата инстанция споделя и мотивите на съда досежно издадена към ревизираното дружество фактура № 28/22.03.2018 г. с ДДС в размер на 560, 00 лв. и предмет на доставката продажба на фасадно скеле на стойност 2800 лв. без ДДС. За целите на проверката на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ, но документи не са представени. След справка в информационната система на НАП е установено, че в дневника за продажби на доставчика няма отразени фактури за продажби към съответната фирма. Касаторът от своя страна е представил само спорната фактура с предмет продажба на фасадно скеле на стойност 2800 лв. без ДДС. В тази връзка правилно съдът е преценил, че този предмет е изцяло неконкретизиран - по размери или други индивидуализиращи вещта характеристики, което препятства възможността да се изследва механизма на доставката. В конкретния случай съдът е изложил обстойни мотиви защо приема, че касаторът не е получател по издадени фактури от "Ц." ЕООД, "П. 73" ЕООД, "Вараяти Т." ЕООД и "Никс Билд С." ЕООД, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е реалното осъществяване на доставката. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Ревизираното лице не се е справило с тази доказателствена тежест, не е участвало в производството пред АССГ, като не е съобразило указанията на съда относно необходимостта от събиране на доказателства и изслушване на експертиза, поради което и твърденията му са останали без опора в документите по делото. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и относимата практика на ВАС и СЕС и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 558, 26 лв., изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,