Решение № 6478 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 425/2018 г.

Решение № 6478 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 425/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 225 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. П. от С. чрез адвокат Дудоленски срещу Решение № 5470 от 27.09.2017 г. постановено по адм. д. № 4264 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № РД - 09-226/16.12.2014 г. на кмета на Столична община район "И." и Общината е осъдена да заплати разноски. В жалбата се релевират доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалбоподателка моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на район "И." - Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт Савов оспорва касационната жалба в представена по делото писмена защита и в съдебното заседание моли решението, предмет на контрол в настоящото производство, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е неоснователна. Видно е, че с Решение № 4817/19.04.2014 г. по адм. дело № 3604/2016 г. на ВАС, пето отделение съдът по - рано е отменил Решение № 461/21.06.2016 г. по адм. д. № 2405/2015 г. по описа на Административен съд - С. град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ съобразно дадените указания. При новото разглеждане на делото е постановено Решение № 5470 от 27.09.2017 г. по адм. д. № 4264/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. П. от гр. С. срещу заповед № РД - 09-226/16.12.2014 г. на кмета на район "И.", Столична община и е осъдена да заплати разноски. Съобразно дадените указания, при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са събрани допълнителни писмени доказателства за установяване на правнорелевантния факт - налице ли са били предпоставките на т. 32 от § 2, т. 32, б. "б", от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община (НПОЧУОТСО, редакцията към датата на издаване на процесната заповед, приета от СОС на 16.04.2009 г. и отм. на 23.06.2015 г.). От фактическа страна по делото се установява, със заповед № РД-09-226/16.12.2014 г. на кмета на район "И.", Столична община, е наредено да се извърши принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) марка "Пежо 205", цвят червен, рег. № ***, със собственик М. Д. П. от гр. С., паркирано върху имот - общинска собственост на адрес гр. С., ул. "М. Темнелов", площад срещу бл. .... В мотивите на заповедта е посочено, че ИУМПС не е преместено от собственика в срока по чл. 23, ал. 3 от НПОЧУОТСО (само "Наредбата") от терен - общинска собственост. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 23, ал. 5 и ал. 6 от НПОЧУОТСО и чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12 и ал. 4 във връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а като фактическо основание е цитиран констативен протокол № 0002581/06.12.2013 г. на постоянно действаща комисия по чл. 23, ал. 2 от НПОЧУОТСО. Видно от съдържанието на този протокол, който е за установяване на техническото състояние на излязло от употреба МПС, процесният лек автомобил има поставен стикер на предно стъкло, а общото му състояние е добро. Не се спори по делото, че лекият автомобил към датата на извършване на констатациите в цитирания по - горе протокол, се е намирало върху терен общинска собственост. Като писмено доказателство по делото е приобщена и Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община (приета от СОС на 16.04.2009 г. и отм. на 23.06.2015 г.). При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е приложен снимков материал, представляващ 4бр. снимки на моторното превозно средство от дата 06.12.2013 г., представена е справка писмо с изх. № 07-00-00-419/21.07.2017 г. от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с данни за липса на извършени технически прегледи на процесния автомобил в периода 2011 г. - 2013 г. и справка от Дирекция "Общински приходи" от Столична община. В открито съдебно заседание на 18.01.2016 г. М. П., която се явява лично, посочва, че две години преди тази дата (има се предвид датата на констативния протокол - 06.12.2013 г.), автомобилът не е бил на технически преглед. Установява се от писмо на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изх. № 07-00-00-419/1/2017 г., че след извършена справка към 17.07.2017 г. в Информационната система на ИА "АА", съгласно Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, за МПС с рег. № *** няма намерени записи, показващи, че същото е преминало през периодичен технически преглед за проверка на техническа изправност. След анализа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, снимковия материал и тези, които по - рано са ангажирани от ответната страна с административната преписка, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - кмета на СО, район "И.", с делегирани от Кмета на СО правомощия, по чл. 21 от раздел 3 от Наредбата "Управление на излезлите от употреба моторни превозни средства и излезли от употреба автомобилни гуми". Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на изискванията за форма и мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК. В случая се констатира, че е спазена процедурата по чл. 23, ал. 5 от Наредбата по издаване на заповедта. По делото е приложен констативен протокол № 0002581/06.12.2013 г., съставен от комисия, назначена на основание чл. 23, ал. 2 от Наредбата с цитираната в протокола заповед № РД 09-251/19.10.2012 г. на кмета на район "И." при Столична община. С него е установено, че лек автомобил "Пежо" с рег. ***, червен цвят, е паркиран върху имот - общинска собственост на адрес гр. С., ул. "М. Темнелов", площад срещу бл. .... Комисията е извършила констатация, че на автомобила не е налице заверен знак за извършен технически преглед след 2011 г. Административният орган при постановяване на обжалваната заповед приема, че МПС е излязло от употреба, като се позовава на текстовете на чл. 23, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата. С поставянето на стикера - предписание за преместване на ИУМПС започва да тече 3 месечния срок за преместване на МПС. В случай, че в срока по ал. 3 на чл. 23 от Наредбата собственикът не е изпълнил предписанието, кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица издават заповед за принудително преместване на ИУМПС на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване на ИУМПС. Поради това правилни са изводите на първоинстанционният административен съд, че при издаване на обжалваната заповед на кмета на СО, район "И." не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно съответствието на оспорената заповед № РД - 09-226 от 16.12.2014 г. на кмета на СО, район И. с материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира следното: По смисъла на § 2, т. 32, б. "б" от ДР на НПОЧУОТСО, "Излязло от употреба МПС" е отпадък по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия, в случая моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост. Съдът намира, че това е приложимата материалноправна уредба (§ 2, т. 32, б. "б" от ДР на НПОЧУОТСО), относно дефиниране според заповедта на "излязло от употреба моторно превозно средство". Действително в констативният протокол и в заповедта не е посочено, че лекият автомобил не е бил със заверен технически преглед за повече от две години напред считано от 06.12.2013 г., но това обстоятелство е установено от доказателствата по делото. Видно е от снимковия материал, че поставеният стикер на лекия автомобил за преминал годишен технически преглед е неясен. За доказване на спорното обстоятелство по § 2, т. 32, б. "б" от ДР на НПОЧУОТСО, първоинстанционният съд е приел и цитираното писмо № 07-00-00-419 от 21.07.2017 г. от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" както и е направено изрично признание на неизгоден за страната факт, а именно М. П. признава, че л. а. "Пежо" не е минавал на технически преглед повече от две години (протокол от открито съдебно заседание на 18.01.2016 г. по адм. д. № 2405/2015 г. по описа на АССГ, протокол от открито съдебно заседание от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4264 от 2017 г. по описа на АССГ). Според § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно чл. 32д, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната страна на предното стъкло. В случая безспорно е установено от първоинстанционният административен съд, че процесното МПС е такова, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност. Твърденията на касационния жалбоподател, че процесният лек автомобил е в добро техническо състояние е факт, който се установява именно със средствата и способите предвидени в текста на чл. 32д от Наредба № I - 45 от 2000 г. - чрез технически преглед и в този смисъл състоянието на автомобила подлежи на посочената проверка от компетентните органи. При правилна преценка на събраните доказателства, които са кредитирани от съда като безпристрастни и непротиворечащи помежду си, административният съд е извел законосъобразен извод, че са били налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед. Последната е съобразена с целта на закона, в каквато насока първоинстанционният съд е мотивирал съдебния си акт. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и становищата на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на същите и съобразно задължителните указания в мотивите на Решение № 4817 от 19.04.2017 г. постановено по адм. д. № 3604/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Относно релевираното касационно основание за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността по същество опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и решението Административния съд е обосновано. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,