Решение № 14803 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2012 г.

Решение № 14803 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Славчо Георгиев Мишов против решение № 1673 от 28.03.2012 г. на Административен съд София град - II отделение, 36 състав по адм. дело № 11168/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Славчо Георгиев Мишов от гр. София срещу Заповед № РД-09-508/12.08.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична Община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че наличието асфалтова настилка за част от имота, не обуславя извод за наличие на строеж и определяне на тази част като застроена. Също така твърдят, че наличието на осъществено мероприятие по плана е ирелевантно за производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Смятат, че наличието на асфалтирана настилка не обосновава извод за застрояване на терена и че е функционално свързана с построените сгради. Молят, да се отмени обжалваното решение и се определи като незастроена част обозначената като защрихована от вещото лице по скицата към СТЕ, като се присъдят разноски. Ответникът по жалбата Кметът на Столична община - район "Нови Искър", чрез процесуалния си представител юрк. Младенов в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Касаторът Славчо Георгиев Мишов е един от наследниците по закон на Мишо Найденов Митков (видно от удостоверение за наследници № 002116/14.11.2007г, издадено от район "Нови Искър"), на които с Решение на ПК от 07.05.1992 г. е признато правото на възстановяване па собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е започнало с подаването на заявление вх. № ТИ-885/23.11.2007 г. С Решение № 10 по протокол № 21/18.06.2008г, комисията при район "Нови Искър", назначена във вр. с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ със заповед № РД-09-309/15.05.2008г, приела, че имот № 12021, с площ по графични данни 1989 кв. м., нанесен в помощния план чл. 13а от ППЗСПЗЗ на Курило, кад. лист № Б-15-3-Б, записан в регистъра на бившите имот на името Мишо Найденов Митков, попада в границите на урбанизирана територия, определени със ЗРП на гр. Нови Искър, кв. Курило, одобрен със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., както следва: в УПИ XI "за безвредно производство, складове, офиси", Х 11-1087 "за безвредно производство, складове, офиси", УПИ V "за резервен терен" и улица с о. т. 6336 - о. т. 132д, като мероприятията по отреждане са изпълнени и "площта за възстановяване" е 0 кв. м.". Със Заповед № РД-09-508/12.08.2008 г., издадена от Кмета на район "Нови Искър", СО е одобрено решение № 10 по протокол № 21/12.08.2008 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-09-309/15.05.2008 г. за определяне на застроената част от бивш имот № 12021 от помощния план на гр. Нови Искър, кв. Курило, кад. лист № Б-15-3-Б, с площ по графични данни от 1989 кв. м., съгласно приложената скица № 21.10/18.06.2008 г., като е посочено, че площта за възстановяване е 0 кв. м. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Славчо Георгиев Мишов от гр. София срещу Заповед № РД-09-508/12.08.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична Община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 10 по протокол № 21 от 18.06.2008 г. на назначената комисия. За да обоснове този резултат съдът е приел е, че е осъществено мероприятието по отреждането и че няма свободна от застрояване част, включително частта от 1003 кв. м. по СТЕ (защрихована в приложената към заключението скица), която е асфалтирана и служела за автопарк и товаро-разтоварна дейност, която част представлява благоустройствено мероприятие по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В тази връзка съдът е съобразил и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и действащите правила и нормативи за застрояване, като застроена следва да бъде определена не само площта на имота, заета със съществуващи сгради и съоръжения, но и прилежащия им терен, както и всички други благоустройствени мероприятия, функционално обслужващи реализиране съгласно регулационния план обекти. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, както и правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. В тази връзка съдът законосъобразно е съобразил § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с който е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на актовете по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Относими към определяне на застроените части са и разпоредбите на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". Фактически обстоятелства по делото не се оспорват, поради което настоящият състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани фактите установени от първоинстанционния съд свързани с процесния имот, попадащ в урбанизирана територия. Като неоснователна се преценява и понастоящем претенцията на касатора, че частта от имота с площ от 1003 кв. м. обозначена в защриховка по комбинирана скица на вещото лице, представляваща част от двора на УПИ V, кв. 1, е незаета от мероприятията площ и следва да бъде определена като незастроена. Това е така, тъй като е установено с доказателствата по делото, че тази част от имота попада в терен с построени две масивни сгради и асфалтиран двор, които представляват съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме, наличие на свободни от застрояване части. При тези данни първоинстанционният съд е обосновано е приел, че отделните части от имота не са свободни от застрояване, предвид реализирането на мероприятия по отреждането и извършеното застрояване в парцела. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Посочената по СТЕ част с площ от 1003 кв. м. е асфалтирана част от двора на функциониращи сгради при реализиране на предвиждането. В тази връзка преценката на съда, че е осъществено предвиждането и е застроен имота, е правилна. Процесният имот попада в терен с построена административна сграда и асфалтиран двор, с изградена ограда, които представляват съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме, наличие на свободни от застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащия терен е функционално свързан с тях и представляват благоустройствени дейности. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, искането на ответника за присъждане на юристконсултско възнаграждение е за основателно, поради което следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение