Решение № 6930 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, приподписана от юрисконсулт К. Райкова, против решение 9544 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело 9591/2022 по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменена Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2022 г., в сила от 04.02.2023 г., (Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г., наредбата). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на решаващия съд, че при издаването на наредбата не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Заявява, че в мотивите към проекта е посочено, че за прилагането й не се изисква осигуряването на допълнителни финансови средства, което не може да се счете за абсолютна липса на мотиви. Посочва, че ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се приема бюджета на Министерство на вътрешните работи (МВР) с което финансово се обезпечават основните му дейности. При приемането на наредбата е извършен анализ при който е установено, че нейното изпълнение може да бъде осигурено в рамките на утвърдения бюджет на МВР за съответната година и не се налагат допълнителни разходи. Счита, че включените в проекта за приемането й мотиви са в съответствие с дадените от Министерство на финансите Насоки за подпомагане процеса по изготвяне на финансови обосновки към проектите на актове на Министерски съвет, ДР 4/07.02.2019 г. Обосновава, че са налице останалите изисквания за законосъобразност на процедурата по приемане на наредбата. Въвежда съображения за недопустимост на решението, като заявява, че не приема изводите на първата инстанция за допустимостта на жалба, тъй като същата е била подадена след обнародването на акта, но преди влизането му в сила. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не претендира разноски. Ответната страна - Сдружение Централен полицейски синдикат на МВР (сдружението), чрез пълномощника адвокат М. Царева, представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. По подробно изложени аргументи моли атакуваното решение да бъда оставено в сила. С допълнителна молба претендира присъждане на заплатените разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба на Сдружение Централен полицейски синдикат на МВР, против Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи, в нейната цялост. По допустимостта на жалбата на сдружението съдът е приел, че към датата на подаването й - 29.09.2022 г., наредбата е била обнародвана - ДВ, бр. 61 от 02.08.2022 г., като отлагането на действието й - в сила от 04.02.2023 г., не препятства правото на жалба срещу нея. Освен това към момента на преценката за допустимост и при приключване на устните състезания, наредбата вече е била действащ нормативен акт, който не е отменен или изменен. За да достигне до извод за незаконосъобразност, съдът е обосновал, че наредбата е издадена от компетентния за това административен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) правомощия. Тя е валиден подзаконов административен акт, при постановяването на който не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2, вр. чл. 196 АПК. При издаването й обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е допустимо и правилно. От данните по делото безспорно е установено, че Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи и първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че същата е издадена от компетентен орган. Правилно е преценено също, че в жалбата на сдружението срещу нея е процесуално допустима, тъй като е била насочена срещу надлежно обнародван подзаконов нормативен акт, който е влязъл в сила в хода на съдебното производство. Съдът е извършил верни фактически установявания въз основа на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената наредба поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното издаване. От съдържанието на мотивите към проекта за приемането й съдът е констатирал, че органът - издател не е спазил изискването по чл. 28, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗНА да посочи финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Изявлението на органа в мотивите към проекта на акта, че за прилагането на наредбата не се изисква осигуряване на допълнителни финансови средства, правилно е възприето от съда като неизпълнение на законовото изискване за посочване на финансовите средства, необходими за прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт. Разходите за провеждане на изследванията за установяването на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози, съгласно предвиждането на чл. 7, ал. 5, т. 1 от Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г., е за сметка на бюджета на МВР. Това е свързано с разходване на обществени средства, за чийто прогнозен размер не се съдържа никаква информация в мотивите към проекта на наредбата. Направени са изчисления, съгласно писмо рег. 7855р-3509/20.04.2022 г. на председателя на работната група, че същите възлизат на 655 200 лева, респ. 462 000 лева, като съгласно докладна записка рег. 7855р-4091/12.05.2022 г. на работната група, е поискано уточняване необходимостта от евентуално осигуряване на допълнителни финансови средства от Дирекция Планиране и управление на бюджета в МВР, но предвид липсата на отговор, в мотивите на проекта на наредбата е посочено, че финансови и други средства няма да бъдат необходими за прилагането на новата наредба. Това противоречи на установения от самата работна група размер на разходите, както и на твърдението в касационната жалба за извършен анализ за установяване, че прилагането на наредбата може да бъде осигурено в рамките на утвърдения бюджет на МВР. Данни за извършването на такъв анализ не се съдържат по преписката, поради което няма как да бъде прието, че такъв е бил правен. Освен това, както е констатирал и тричленният състав, по отношение на очакваните финансови резултати, в мотивите и останалите документи по преписката също няма никакво изложение. Липсата на информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проекта на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, обосновават извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Не може да бъде споделено възражението на касационния жалбоподател, че чрез посочване в мотивите към проекта за приемане на наредбата, че за прилагането й не се изисква осигуряването на допълнителни финансови средства, са спазени дадените от Министерство на финансите Насоки за подпомагане процеса по изготвяне на финансови обосновки към проектите на актове на Министерски съвет, ДР 4/07.02.2019 г. На първо място, тези насока са относими към актове на друг орган, а не на министъра на вътрешните работи. Второ, приложението им не е обосновано нито в хода приемането на наредбата - няма такива данни по преписката, нито се е твърдяло от ответния орган в производството пред първоинстнационния съд. Трето, в самите насоки - абзац 4 от Общата част, е посочено, че за проектите на актове, разглеждани от Министерски съвет, които не оказват въздействие върху държавния бюджет, се изготвя финансова обосновка, съгласно Приложение 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Такава финансова обосновка в случая няма данни да е правена и то във формата по посоченото Приложение 2.2. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав намира за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за недопустимост и неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Същото е и обосновано, тъй като въз основа на вярно установени от съда обстоятелства, са възприети мотивирани правни изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна. Тя е заплатила адвокатско възнаграждение от 400 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да й бъдат възстановени като сторени по делото разноски от бюджета на органа, издал отменения акт, чиято касационна жалба се отхвърля с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав: