Решение № 1462 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2015 г.

Решение № 1462 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 24/08.01.2015 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 2705 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 031305346/04.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Касаторът изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Добрич с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Варна, както и с предложената от съда интерпретация на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Десислава Иванова Симеонова, чрез повереника си адв. Пенка Бакалова, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на Десислава Симеонова задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер 12 864.35 лева и за закъснителна лихва в размер 5 082.81 лева. По установяванията на първостепенният съд, обжалваният РА е издаден в повторно ревизионно производство сред отмяната с решение № 456/02.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" на предходен РА № 031300072/14.04.2013 г. и е продължило със ЗВР № 1303811/11.09.2013 г. Обсъждайки значението за ревизионното производство на акта на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, с който РА се отменя и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, е обосновал приложимостта на чл. 119 от ДОПК в редакцията му след 01.01.2013 г. Така е аргументирал извод за компетентността на органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията да издадат РА, вместо той да бъде издаден от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията. Като основание за нищожност е възприето възлагането на повторната ревизия със ЗВР № 1303811/11.09.2013 г., издадена от Изабела Дукова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ Добрич, както и издаването от нея на заповеди за изменяне на тази заповед, на заповед за спиране и възобновяване на ревизионното производство. Според съда компетентността на Дукова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна е териториално ограничена до задължени лица в обхвата на ИРМ Добрич, а правомощието да възлага ревизии на територията на гр. Варна със същата заповед е отнесена към компетентността на други органи. С позоваване на разпоредбите на чл. 112 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗНАП е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Добрич за данъчен субект с адрес по чл. 8 ДОПК в територията на друго населено място е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Решението е правилно по крайния си резултат, без касационният съдебен състав да възприема решаващите му мотиви. Обратно на разбирането на първостепенния съд, след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 01.01.2013 г. /безспорно е, че предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1203017/30.08.2012 г./. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от арган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на равизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Без да е определен компетентен да издаде РА орган по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията до 01.01.2013 г. няма кому административния съд да изпрати делото в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК. А дори да е било дължимо да включи такова разпореждане в съдебния акт, то отсъствието му няма за последица неправилността му. Непълнотата на решението е преодолима по реда на чл. 176 от АПК. Несподелими са изводите на административния съд за нищожност на РА заради ограничената със заповедта на директора на ТД на НАП териториална компетентност на органите възлагащи ревизии. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за физическите лица, включително едноличните търговци, е тази по постоянния им адрес /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено /в този смисъл е и т. 1 от ТР № 5/22.06.2015 г. на ВАС по дело № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия/. Правилното по резултат първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 068 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение