Решение № 8525 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2011 г.

Решение № 8525 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлия Здравкова Прифорова от гр. София против решение от 29.06.2009 г. на Софийски градски съд, АО, III-Е състав, постановено по адм. дело № 1651/2004 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 66 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, прието на основание § 6, ал. 3 ЗУТ за одобряване на кадастрален, регулационен и застроителен план м. "Волуяк-гарата"-София, обявен по реда на чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ в ДВ бр. 30/01.04.2003 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците Марияна Евтимова Костадинова и Иван Борисов Иванов не оспорват жалбата. Другите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното решение на СОС за законосъобразно, както и че новопредвидената улица се явява единствения законосъобразен вариант на улична регулация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила, в съответствие с релевантните и доказани факти, правилно приложен материален закон и е обосновано. Съгласно чл. 15 ЗТСУ (отм.) общите и подробни устройствени планове следва да осигурят най-целесъобразно изграждане, преустройство и развитие на населените места. А съгласно чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) със застроителен и регулационния план за неурегулирани територии, какъвто е разглеждания случай, се определят необходимите площи за изграждане на улици, като за осъществяване на това мероприятие собствениците на недвижими имоти отстъпват на общината еднаква процентна част от имотите, но не повече от 25 %. Тези два принципа при изготвянето на регулационния план на улицата в случая не са нарушени. Съществуващият на място път не представлява улица, тъй като не е предвидена по предходни планове. По него не е възможно прокарване на новопроектираната улица по о. т. 489-497, тъй като така се заема изцяло имот, собственост на трети лица и не се осигурява достъп до някои от имотите на втори ред. Тези фактически обстоятелства се установяват от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се подкрепя от останалите доказателства по делото. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,